РОБИНЯ

Аристотелис Валаоритис

превод: Кръстьо Станишев

Крилцата тънки разтвори,
о, гълъбче невинно,
при милия на дълъг път
да идеш и да стигнеш.
Ще бъде труден твоят път,
самичко ще пътуваш,
простри крила и плувай,
лети, на добър час!

През облаци щом прелетиш,
назад щом ги оставиш
и стигнеш там, де мълнии
простора обитават,
внимавай, гълъбче, тогаз,
конеца да не пламне,
писмото да не падне
и се изгуби в миг.

Щом видиш дивите вълни
как се разбиват страшно
и как се пенят и реват,
земята за да сплашат,
о, птиченце, не се лъжи,
не прилетявай ниско,
писмото ще оплискат
коварните води.

Без жал са бесните вълни,
все за вода вопият,
ще се нахвърлят върху теб
жестоко да изпият
сълзите, дето капнаха
на листа на писмото.
Ах, що ми е живота
без вест от моя мил?

И ако някак в своя път,
високо в тоя полет,
о, верно мое гълъбче,
през ведър ден напролет
печални лястовици ти
съзреш във среща кратка,
тогаз с целувка сладка
от мен ги поздрави.

Кажи им ти къде съм аз,
как тръпне в жал сърце ми,
как отминава младостта,
затворена в харема.
О, мое гълъбче, кажи
на тях, недей забравя,
да дойдат, да направят
със мен едно гнездо.

Ако са уморени те,
във страх ако се мятат
от неочаквания мраз,
подгонени от вятър,
недей забравя, гълъбче,
гърба си да обърнеш,
крилата да разгърнеш -
две корабни платна.

Когато ще заплувате
и тихо ще шептите,
и помежду си тайните,
скръбта ще споделите,
кажи на лястовиците,
спомни си, не забравяй,
че две години става,
откак съм в робство аз.