Христо Радевски

ЗА КРАЖБИТЕ

От кражбите няма спасение
и вече е ясно това.
Крадците са силно движение
на дело, а не на слова.

И тяхната дейност отколе ни
вълнува и не на шега.
И мисля си често – защо ли не
погледнем въпроса така:

че стават тревога обществена,
че станаха кражбите бол.
Да видим кое е съществено
и няма ли тук произвол?

Да вникнем в туй дело с разбиране,
любовно и с граждански такт,
и кражбите бъдат нормирани
с един нормативен акт.

1990

СОФИЙСКАТА МЪГЛА

Мрачна, пъплеща и мазна,
с мразовити пипала –
вездесъща, безобразна
е софийската мъгла.

И досадна като хрема
и като неканен гост
улиците тя заема,
вредом тика своя нос.

И не може да се ходи
ни пеша, нито с кола.
Възмутен се питаш:
                              - Оти
баш в града е тя дошла?

И какво ли я привлича
в столицата през нощта?
Без съмнение обича
криминалните неща.

Сякаш е необходима –
ей така държи се тя.
Казват, свои хора има
по различните места.

Туй наверно е коварна
клюка – хитростна и зла.
Въпреки това кошмарна
е софийската мъгла.

1990

ИЗ “КАК ЦАРЕТЕ ЗАБОГАТЯВАТ”

Царете най са умни и тактични.
Те чисти са, защото са практични.
И тях не можеш в кражба улови,
защото те държавни са глави.
А – между впрочем – що е то държава?
Държавата – това е дойна крава.
И за да имаш мляко и престиж –
ти трябва да умееш да доиш.
Царете се оказаха добри доячи.
Защото – казано по-другояче,
умеят те така да подарят,
че от дарението да се облажат.

1990

ЛИСТОПАД

Стеле бавно есента,
мъртви листи стеле.
Явно е – на старостта
знаци пожълтели.

И угоднически те
над пръстта се реят
и където си поще
вятърът ги вее.

Но валят ли те, валят
в преданост огромна.
Тоя лесен листопад
нещо ми напомня.

Сякаш слушам и чета
вестници и книжки.
Те напомнят есента
с листните въздишки.

Туй са дивни чудеса
с дивното ни слово.
Водопад от словеса,
а пък нищо ново.

1990

ВЗАИМНА ТЪРПИМОСТ

Ах, да знаех колко кален,
колко зъл животът бил –
честна дума, аз едва ли
бих се някога родил.

Но не ме е никой питал
искам ли да се родя,
от какъв да съм родител,
от каква да съм среда.

Раснах си и ме възпита
зло-доброто между вас.
Затова ще ме търпите,
както ви търпя и аз.

1990

СВРАКАТА

Прехвръква бъбривата сврака
от драка на драка
и нещо безспирно подвиква,
бърбори, крещи
и нагло в очите ни тя се натиква.
Помисли-щеш ти,
че тя е в гората най-важната птица,
че тя е орлица
или песнопой.

И скромният славей веднъжка я спира:
- Постой!
Защо тъй натрапчиво ти се навираш
навред?
А важната сврака
изкряка:
- За авторитет!

1990