Дженгиз Бекташ

превод: Кръстьо Станишев

ДА УХАЕШ НА МАЩЕРКА

Виждам отново конете си,
а кое време е?
Нека легнем сред Тузгьол,
може цветята да дойдат след миг,
три или пет, десет, сто или хиляда!
Вие къде сте?
Утре и днес ще ухая на мащерка.
Като моите планини.

ДЪРВЕСА

Дървеса, изправени помежду ни,
в теб или в мен спускат своите корени?
Помежду ни - водите,
изворите дали достигнахме?
Теб, единствена, има те в мен,
по-дълбоко от моята същност.