Анемари Мозер

превод: Кръстьо Станишев

КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ

От болка към болка
движа лък,
ала съм само пиесата,
не съм изпълнителят.
Струна след струна
се проточва през мене
и неосъзнато улавя
твоето лице изотзад.

Сдържаш болката,
както и аз търпеливо я сдържам,
и свириш по своя суров,
тъмен начин.
Затрептяваме последователно,
и вечно-стари
загадъчни думи в кръг ни затварят.

***
аз търся
езика
който отвежда
към мене
мириша
дървото
на познанието

вчера падна
един плод
аз чух
гръмотевицата
разтресе се
лабиринтът

когато намеря плода
ще мога ли
да изрека
намерих

***
Влакът пътува
през тъмнината
Виждам се
отразена в прозореца,
навън отразена
посред нощта.
Когато навън е ден,
не се виждам,
забравям се
и съществувам.

Непрестанно живеем
в ръката Божия,
често без да го съзнаваме.
Усещаме
тъмнината
и се виждаме.

Който познал е Бога,
вижда деня,
отражението забравя
и съществува.

***
Лежа в Твоя сън, Господи,
и зная, Ти ме сънуваш.
Не желая да съм сън кошмарен,
Господи, не ме смалявай,
не желая нищо да проумея.
И не ме разтърсвай,
пред моя прозорец
една роза цъфти.
Желая утре на Тебе
пред челото да я въздигна
нависоко
в неназованото.

***
Отче
Ти ме чуваш
Ти ме виждаш
Ти ме разбираш
Ти ме обичаш
не се
нуждая
от повече
Амин