ВЯРА

Йордан Стубел

ВЯРА

Виж тая чудна целина
как диша, грее под дъгата -
ах, идат други времена,
на любовта и свободата!

Ще бликнат житни класове
от твойта нива преорана
и там ковач ще изкове
и сърп, и рало от стомана.

Усилен ден ли закипи,
настръхнал, тежък, буревесен
у нас трудът не ще заспи
на тая твърда мъжка песен.

Със ново име по света
и с нова вяра във сърцата
ще тръгват хората на път
да носят обич по земята.


КРЪЩЕНИЕ

Златното и сребърното - ето,
вятърът и бащиният лък,
сив сокол ще литне над морето,
нека литне в пламналия кръг!

Кръв и слънце да блести по клюна
и пера по огнения път,
весело съдбата ме целуна,
майката незнайна на светът.

Майката света, гостоприемна,
рунните стада коя роди,
дето блика обич другоземна
извора на белите води.

И с разкрита двер струи небето
на Мария златните коси -
златното и сребърното - ето,
от земя в земя ги отнеси…


МОЛИТВА

На птиците и бедните раздадох
насъщния - Ти, който ми изпрати,
че бяха Твои нивите богати…

Тогава всяко зрънце стана нива,
тогава чудни класове узряха
и птици във сърцето ми запяха.

А песента в молитва се превърна
и по вечеря стигна планината,
колибите, овчарите, децата…

Веднъж, където Господ пренощува
със първите посеви и тревички
и даде хляб и благодат на всички.