Сергей Горбатих

превод: Литературен свят

Северно Чако, огромна територия на повече от 500 хиляди квадратни километра, част от Голямо Чако, е разположено на север от реки Пилкомайо. Голяма част от него е полупустиня, покрита с непроходими храсталаци. Едва от река Парагвай започва тропическата селва. През лятото тук няма дъжд. Слънчевите лъчи нагряват земята до шестдесет градуса по Целзий и я превръщат в сив горещ прах. Отровните змии, паяци и пълчищата от насекоми (разпространители на опасни болести), както и незначителния брой кладенци и езера създават непоносими условия за живот на хората в тези краища. А и тях тук всъщност ги няма. Само малки групи аборигени-чергари и редки укрепени  пунктове, разположени по условната граница между Боливия и Парагвай. След зимните дъждове Северно Чако за два месеца се превръща в непроходимо блато. Редките европейци, пребивавали тук, наричали тези места не другояче, а «Зеленият ад».

През 1927 г. геолози от нефтената компания на САЩ „Standart Oil” открили находище на нефт в западната част на Северно Чако. Тази територия се простирала недалеч от предпланините на Андите и принадлежала на Боливия.  Експертите имали аргументирани предположения, че нефтеното находище продължава в източната част на Северно Чако,  в Парагвай. Но всички права върху проучването и разработката на подземни изкопаеми в тази страна имала англо-холандската корпорация  „Royal Dutch Shell”. Конфликтът на икономически интереси между тези две нефтени компании станал причина за най-кръвопролитната война в Южна Америка през двадесети век.

От  декември 1928 г. започнали въоръжените сблъсъци между военните патрули на Парагвай и Боливия в Северно Чако.

Правителствата на двете най- бедни страни на континента при посредничеството на заинтересуваните нефтени компании получили при неизгодни за тях условия огромни кредити за закупуването на съвременно оръжие.

В следващите три години всяка от страните се стараела колкото може повече да навлезе в територията на  противника и да построи там въоръжени укрепления. Въпреки, че имали гръмки имена «форт» или «фортин», в действителност те били големи хижи, заобиколени от високи глинени огради.

В резултат на неочаквана, добре планирана атака на 27-28 юли 1932 г. боливийските въоръжени сили завзели парагвайските фортини Коралес, Бокерон, Толедо. Започнала война. Армията на Боливия била ръководена от ветерана от Първата световна война немския генерал Ханс Кунд. Най-близките му помощници също били от Германия.

Боливийските  военни части  навлезли в територията на Парагвай, без да срещнат организирана съпротива от малобройната армия на страната. Изглеждало, че войната е вече решена в първите й дни. Но президентът на Парагвай обявил всеобща мобилизация на всички мъже от 18 до 50 г. Той се обърнал и с молба за помощ към руски имигранти - белогвардейци, които и започнали да командват сформираните батальони, полкове и дивизии на националната армия на тази страна. Боливийското настъпление било спряно, а после започнали позиционни боеве.

В края на 1928 г. на площад „Сан Франциско” в град Ла Пас, столицата на Боливия, било отворено малки магазинче за продажба на вратовръзки. Собственикът му, отраканият и весел  Луис, винаги посрещал купувачите с широка усмивка, нов виц или забавна история от живота си. Негови клиенти били чиновници в парламента и различни министерства. След началото на войната с Парагвай на площад „Сан Франциско” се провеждали прегледи на войнските части, заминаващи на фронта в Северно Чако. На парадите можело да се видят и образци от най-съвременни танкове, артилерийски оръдия, придобити от Европа и САЩ.

От първите дни на бойните действия сред висшите офицери от боливийските въоръжени сили постоянно циркулирали слухове за несметен брой парагвайски шпиони.

- Тези «пилас» (унизително прозвище на парагвайците) са навсякъде. Проникнали са дори и в Генералния  ни щаб! Та как могат да се обяснят редицата сериозни поражения на фронта? - в недоумение се оплаквали един на друг боливийските генерали и полковници.

Накрая, едва в септември 1933 г., немският подполковник в оставка Карл Хеминг  (ветеран от Първата световна война) по поръчение на своя сънародник главнокомандващия въоръжените сили Ханс Кунд създал Тайната служба на Боливия. Първите сътрудници на тази напълно нова за страната спецслужба станали двама бивши кайзеровски офицери Валтер Мас и Ото Берг. 

От големия брой доброволци били подбрани 48 души, които преминали специална подготовка. Сред тях били бившият мексикански  католически свещеник и авантюрист Алфонсо Ивар, испанският имигрант Алфредо Фернандес Сибаути, служителката в парламента на Боливия двадесетгодишната красавица Роса Апонте Морено, пехотният офицер Гастон Веласко, експертът по сейфове  Карлос Акерман.

В началото на 1934 г. Тайната служба на Боливия получила информация от Аржентина, че Парагвай е открил свое ново консулство в тази страна. Разположението на новото дипломатическо представителство било избрано стратегически: в град Ла Киака  до аржентино-боливийската граница. Оттам можело с невъоръжено око да се наблюдава град Вилясон, през който минавали войските части, танковите колонни и конвоите с автомобилните цистерни с питейна вода, насочващи се към Северно Чако.

- Както всички знаете, Аржентина и Чили, въпреки официалните си заявления за неутралитет във войната, на практика тайно поддържат Парагвай. Откритото наскоро консулство в Ла Киака в действителност е шпионско гнездо на «пилас» - с такива думи Карл Хеминг започнал инструктажа на групата свои подчинени, задействани в първата операция на боливийската спецслужба. В нея влизали Роса Апонте Морено, Гастон Веласко, Карлос Акерман и още две млади  очарователни дами. 

После Карл Хеминг детайлно разказал за ролята на всеки участник, начините и за връзка с Центъра. За членовете на групата били разработени легенди за прикритие и изфабрикувани съответните документи.

- Операцията ще носи оперативното наименование «Росита» по името на нейния ръководител  Роса Апонте Морено - обявил  в заключение началникът на Боливийската тайна служба.

След седмица в аржентинския град Ла Киака, недалеч от сградата на консулството на Парагвай, три красиви млади жени от Перу наели малка уютна къщичка. Работниците в консулството веднага им обърнали внимание. При всеки удобен случай те им правели комплименти, възхищавайки се на красотата и младостта на дамите. В отговор «перуанките» кокетно се усмихвали и изпращали на дипломатическите сътрудници въздушни целувки. Няколко дни по-късно те поканили целия персонал на Парагвайското Консулство в уютната си къщичка на празненство за новата квартира. Докато траяла вечеринката, в дипломатическото представителство на Парагвай Карлос Акерман и Гастон Веласко отворили сейфа и проучили съдържанието му. Сред множеството важни документи те намерили списъци на тайните агенти на парагвайското разузнаване. Сред тях фигурирали граждани на Боливия, Чили, Аржентина. Най-интересното било, че известният на всички продавач на вратовръзки на площад „Сан Франциско” в Ла Пас бил капитан от парагвайските въоръжени сили на имв Фрейтас. 

Операция «Росита» завършила с пълен успех. Капитан Фрейтас скоро бил арестуван и след разпити, съпроводени с изтезания, разстрелян. Предстояла неутрализацията на двама сътрудници на консулството на Чили в Боливия, които работели за парагвайското разузнаване.

Начело на новата операция отново застанала Роса Апонте Морено. Тя отворила престижен публичен дом на площад „Риосино” в Ла Пас, недалеч от консулството на Чили. Скоро заведението било посетено от чилийските дипломати, свързани с парагвайското разузнаване. Толкова им харесали «момичетата», че решили да си ги поръчат за цяла нощ. До сутринта дипломатите се развличали в апартамента на вицеконсула с жриците на любовта. Неочаквано в шест се чули гръмки звуци на военен оркестър. Те се приближавали към дома им на ъгъла на улиците „Мексико” и „Колумбия”.

- Какво е това? - не разбрал вицеконсулът и побягнал към прозореца.

Отваряйки го, той се навел от втория етаж.

- Гледайте! Гледайте! - се развикал учуденият вицеконсул. - Парад с оркестър толкова рано?! Да не са полудели?

През прозореца се надвесили неговият колега и голите жрици на любовта. През това време отдолу ги снимали сътрудници на боливийската тайна служба.

Направените снимки по-нататък били използвани за шантаж и последвало вербуване на двамата чилийски дипломати от контраразузнаването на Боливия.

Роса Апонте Морено участвала в още няколко специални операции на тайната служба. Тя починала в Ла Пас през деветдесетте години.

В 1931 г. в Ла Пас пристигнал младеж, аржентинец по националност, на име Сетаро. Той много бързо завързал познанства във висшите ешелони на властта в Боливия. Сетаро бил много щедър. Той често плащал сметките на приятелите си, никога не се скъпял на скъпи подаръци.

- Родителите ми в аржентинската провинция Тукуман имат хиляди квадратни километра земя, - като че случайно, но с гордост се  стараел да подчертае Сетаро при всеки удобен случай.

В началото на военните действия срещу Парагвай Сетаро пожелал да иде на фронта като доброволец.

- Боливия стана за мен втора родина, затова мой дълг е да й помогна в момента на тежките изпитания! - така високопарно обяснил той решението си.

Никой не изпратил Сетаро на фронта, но той станал ординарец на подполковника от Генералния щаб Херман Буш, бъдещия президент на Боливия В септември 1933 г., научавайки за създаването н Тайната служба, младият човек използвал всичките си връзки, за да стане неин сътрудник. Но вежливо му отказали. У много познати на Сетаро поведението му отдавна предизвиквало подозрение. След създаването на Тайната служба сътрудниците й провели оперативна проверка на цялата налична информация за Сетаро. В резултат получили неопровержими доказателства, че ординарецът на Херман Буш е агент на парагвайското разузнаване. Въпреки това Сетаро не бил арестуван, тъй като правителството на Боливия не искало усложнения в и без това сложните дипломатически отношения с Аржентина. Било решено да му се «препоръча» незабавно да напусне страната.

Същата сутрин Сетаро се събудил от силни удари по вратата на дома, където живеел. Той намъкнал халата си и погледнал часовника.

- Няма  и шест часа! Кой може да е?

Сетаро слязъл долу и отворил вратата. Пред него стояли трима непознати мъже в строги цивилни костюми.

- ССБ! - веднага се сетил той. - Какъв идиот съм! Знаех си, че ме следят! Знаех и не избягах! Сега ще си платя за това!

- Дошли сте да ме арестувате ли? - вместо поздрав с тих от ужас глас попитал той

- Не. На теб, изрод, ти провървя страхотно. За да не бъдеш обесен в столичния затвор, до вечерта трябва да си изчезнал от страната. В противен случай трупът ти с прерязано гърло ще го намерят на улица в Ла Пас. Полицията веднага ще заяви, че е работа на обикновени крадци.

- Аз… Аз разбрах, - с усилие казал Сетаро.

След час той вече се качвал във влака, стигащ до границата с Перу, в град Гуаки.

- Все едно къде, само да се измъкна по-бързо оттук! - мислел Сетаро.

За щастие, в купето бил сам. Сетаро заключил вратата, седнал на края на дивана, вслушвайки се във всяко шумолене във вагона. Всичко било тихо. Зад прозореца прелитал унилият пейзаж: голи скалисти планини, стада от лами и редки примитивни селски колиби. До Гуаки оставало съвсем малко, когато на вратата на купето много вежливо се почукало.

- Какво има? - тревожно попитал Сетаро и погледнал през ключалката.

В коридора в дълго черно расо стоял католически свещеник.

- Влизайте, свети отче! - с облекчение въздъхнал Сетаро, отваряйки вратата.

- Моли се, Юда! - тихо казал  влезлият свещеник, изваждайки от расото си револвер.

Когато от грохота на изстрела дотичали хора, те видели само трупа на млад, добре облечен човек.

Акцията по възмездието извършил Алфонсо Ивар, сътрудник от Тайнта служба на Боливия. Мексиканец, бивш католически свещеник, той нощем обикалял баровете и ресторантите в търсене на дезертьори и разпространители на паникьорски слухове. Често пъти на място произнасял и изпълнявал присъдата. Имало слухове, че денем Алфонсо Ивар участва в  религиозните служби в един от католическите храмове в боливийската столица. Сред колегите си той се ползвал със славата на безстрашен човек. В края на 30-те г. Алфонсо Ивар бил застрелян при неизяснени обстоятелства.

В началото на 1934 г. Тайната служба на Боливия успяла да внедри един от тайните си сътрудници Алфредо Фернандеса Сибаути (оперативен псевдоним «Испанчето») в Разузнавателната служба на Парагвай. Скоро от него започнала да постъпва ценна информация за въоръжението на противника  и числеността на войнските части, сражаващи се в Северно Чако. Альфредо Сибаути  организирал  и  лично осъществил диверсионна акция по взрива на канонерката «Умайта» от парагвайската речна флотилия. На основание на данните, получени от «Испанччето», била разобличена шпионска мрежа на противника, активно работеща в Ла Пас. В края на 1934 г. Альфредо Сибаути бил разкрит. След жестоки изтезания го изпратили в болница, където той бил убит с нож в гърдите.

Въпреки значителното преимущество във въоръжението и успешните  операции на тайната си служба, Боливия загубила войната за Северно Чако. По нейна молба, през юли 1935 г. бил подписан актът за примирие, повече приличащ на капитулация. В хода на войната (по официални данни) Боливия загубила 60 000 убити. Парагвай - 30 000. Чуждите историци споменават цифри няколко пъти повече. Всички спорни територии в Северно Чако преминали към Парагвай.

Икономическите негативни последици в тази най-кръвопролитна война в Южна Америка през двадесети век се чувстват в тези страни и досега.

А нефтът, който станал причина за тази касапница между двата братски  народи? В Северно Чако така и не го открили.

сп. „Великороссъ”, № 28