Михаел Донхаузер

превод: Кръстьо Станишев

***

Край дигата пеене
на щурци: опиянение
край вода: едно момиче.

И умерено бляскащо
грее преходно лятото
сега в дърво лешниково.

***

Жълта масата, шумата
на лоза, на дърво ябълково
- буков жив плет.

Топлина ти ми даде
усмихваща се: вървя усмихнат
- хладна нощ пълнолунна.

Само храстът със рози
още вехне: слабо почукване
- косът вечерен.

***

Беше лято
със стъпки
светъл следобед
чешма шуртяща

Шумно и нежно
уловили ръцете си
двама вървяха
сред зноя

И биеха звънки
камбаните
сякаш бе ехо
тази тишина

***

Седяхме с тебе
под дървесата
беше кротка
вечерта

И дихание
ни полюля
откъм хълми
където нощта

където празник
от клони
падаше като сянка
и като звезда

и стъпалата
тихо звънтяха
и тревата
пламтеше

Вървяхме с тебе
и една лозница
ни докосна
подобно поздрав