Росица Станева

ПОСЛЕДНАТА ГАРА

Ще пристигне при мене някога и последната гара,
да, блестящите релси ще спрат.
Вино залезно в чашата на небето ще догаря,
ах, прелейте ме с него - за отвъдния път.

Не плачете за мене - ще се завръщам
всяка пролет с шепота на дъжда,
ще долитам с крилете на щъркел до бялата ни къща,
до двора, изпълнен до край с резеда.

Ще се хващам редом с облаците разсветлели -
да извия с тях тракийско хоро,
над Сакар и Родопа, зелени носии облекли,
над Марица, разляла дълго сребро.

Босонога отново в самодивски треви ще тичам
и със чухал ще се надвиквам в нощта,
ще осъмвам в цветчето на жълто лютиче
и от чашка на росен ще пия вода.

Дъжд ще бъда - сълза неизплакана,
със тополов пух ще кръжа над дома,
вечността ще ме слее завинаги с моята Тракия -
с тази свята и родна, с тази вечна земя.

СИЛА

От планината слиза тази кръв,
която във подмолите се мята
на тъмни вени… И с вика ни пръв
обрекла ни е тя на висината.

Бунтовен род под сянка на орли,
живял сред урвите непроходими,
с хайдушко биле раните си зли
лекувал, оцелял… И нас ни има!

Запомних планината с бистрота
на изворна вода. От нея пила,
аз мога на врага си да простя,
да скрия рана, да възвърна сила.

ВИНА

Жена без мъж… И рожба без баща.
Отгде, девойко, взе ти тази сила,
та си пренесла жива обичта
и свойта тайна мъка си родила?

И за какво? Да може всеки тук
да те обижда, да те заклеймява.
А той къде е? За бедата глух -
се крие зад лицето ти прощаващо.

Сплетниците с езици на оси
съдбата ти открай докрай разплитат.
Той може би на някоя е син,
или пък брат. Сърцето си попитайте,

в детенцето се вгледайте - вина
от тази по-голяма няма.
Излъжеш ли в любов веднъж жена,
ти непременно си излъгал двама!

ПЕПЕЛЯШКА

Видели сме я тази Пепеляшка -
тя мие стълбищата, по които
наперени госпожици се качват
и тромави контета кихат.

Знам, има я във кухнята, наведена
над съдовете мръсни да мечтае,
не я познава никой, съществува
затворена във тясната си стая.

Тя призори е непременно будна,
отваря на деня вратата,
да го превърне в малко чудо,
защото кръстница й е Мечтата.

А принцът търси своята любима,
оркестърът му свири нощен валс,
в дванадесет е приказката зрима
и зрее Пепеляшкиният час.