Вячеслав Алексеевич Богданов (24.09.1937-11.07.1975), руски поет, е роден в село Василиевка, Тамбовска област, където учи до 1953 г. От 1953 г. учи в Челябинск в училище по фабрично-заводско обучение (ФЗО), после работи в Челябинския металургичен завод в продължение на 15 г. Публикува първото си стихотворение във в. „Комсомолец” през 1957 г. В периода 1965-1975 г. е ръководител на голямото литературно обединение „Металург” в Челябинск. Близък приятел на поета Николай Рубцов. По препоръка на поета Василий Фьодоров е приет за член на Съюза на писателите на СССР. Завършва Висшите литературни курсове в Москва (1969-1972) при Литературния институт „М. Горки”. Сборници с поезия: „Звон колосьев” (1964), „Голубой костер” (1968), „Гость полей” (1970), „Перезвон” (1972), „Звено” (1973),, „Светунец” (1974), „Избранная лирика” (1975), „Чистые снега”, „Самое дорогое” и др. Печата в списания в „Москва”,”Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Огонек”, „Сибирские огни”, „Урал”, „Уральский следопыт”, в различни сборници и алманаси, във вестниците „Правда”, „Литературная Россия”. Сърцето му спира неочаквано в Москва на 37 г. Приживе са издадени осем негови книги, посмъртно - шест. Творчеството му е високо оценено от Борис Ручьов, Виктор Боков и др. Ярък представител на националната традиция в руската поезия.

Публикации:

За Вячеслав Богданов:

ПО ПРАВОТО НА СЪРЦЕТО/ автор: Генадий Суздальов/ брой 42 юли 2012

СЛОВО ЗА ПРИЯТЕЛЯ/ автор: Валентин Сорокин/ брой 43 септември 2012