ЖАЛБА
превод: Божидар Божилов
За тебе колко пъти аз
разпитвал съм вълните,
които с пяна по брега
обливаха скалите.
О, колко много пъти там
изчезва в дълбината
сълзата ми, да спре до теб,
нечула ми молбата.
Напразно! Мен ми подари
морето разлюляно
черупки мидени, следи
от лека пяна само.
И аз, слепеца, не видях,
че пяната, това е
била любов, че моя блян
в черупките сияел!…