Аристотелис Валаоритис

превод: Божидар Божилов

За тебе колко пъти аз
разпитвал съм вълните,
които с пяна по брега
обливаха скалите.

О, колко много пъти там
изчезва в дълбината
сълзата ми, да спре до теб,
нечула ми молбата.

Напразно! Мен ми подари
морето разлюляно
черупки мидени, следи
от лека пяна само.

И аз, слепеца, не видях,
че пяната, това е
била любов, че моя блян
в черупките сияел!…