Аристотелис Валаоритис (1.09.1824, остров Левкада, Йонийските острови - 24.7.1879, Левкада) е гръцки поет. Произхожда от стар бунтовнически род. Прадедите му са участвали в турско-венецианската война през 1687 г. Учи право в Швейцария, Франция (Париж) и Италия (Пиза). Връща се на родния си остров, който като всички Йонийски острови е под английски протекторат, където се занимава с исторически изследвания и поезия. През 1848 г. заминава за Унгария, за да участва в борбата на унгарския народ за свобода. После пътува из Германия, Швейцария, Англия и накрая се завръща в родината си. По време на Кримската война участва в подготовката на въстание в Епир, за да се присъедини тази област към свободна Гърция, движението е смазано от турското правителство. Поетът е изгонен за 1 г. от острова. След завръщането му народът го избира за народен представител в местния парламент. Бори се за освобождаването от английско опекунство. Публикува поетичния сборник „Помени”, в която възпява стремежа за освобождение на цяла Гърция от чуждо владичество. В предговора на книгата застава на становището, че ако поетите искат народът да ги разбира, трябва да пишат на неговия език. Въпреки заканите и комбинациите на окупаторите англичани, поетът продължава борбата за освобождаването на Йонийските острови. Обединението на островите с Гърция става през 1864 г. Поетът е народен представител на съотечествениците си в парламента на Атина. По-късно е председател в Атина на Комитета за подпомагане на въстанието в Крит (1866). През втората половина на 60-те г. на 19 век създава най-крупните си произведения: „Атанасиос Дякос”, „Астрапоянис”, „Орачът Фотинос”. Поезията му е народностна, реалистична, героична. Умира от сърдечно заболяване.

Публикации:

Поезия:

ЖАЛБА/ превод: Божидар Божилов/ брой 42 юли 2012

РОБИНЯ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 43 септември 2012

ДИМОС И ПУШКАТА МУ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 115 март 2019