РАЗДЯЛА
превод: Божидар Божилов
1. Майката
Морето забуча и в миг обви се планината в мрак
и всеки славей онемя, мъгливо е небето пак,
не виждам през мъглите аз,
о, сине мой, на добър час!
Сърцето ми глух кристал, кръвта ми ледена тече,
със плитки корени в пръстта люлее се като дръвче
умът ми в ледения мраз,
о, сине мой, на добър час!
В ушите ми се хвърля с вой порой, летящ от стръмен връх…
Пресъхна моята уста, пресекна живият ми дъх,
в несвяст целунах те тогаз,
о, сине мой, на добър час!
Дано те грабнат, чужди край, на ада черните води,
ти вземаш нашите чеда и хвърляш ни във огън ти!
През сълзи бедният ни глас
едва шепти: „На добър час!”
2. Синът
Вей северният вятър, вей, фучи във моето лице,
подобно пеперуда в миг отнася ме, като перце,
потъвам, суша не личи.
Ще дойда, майко, не плачи!
Стихии стенат по света, вълни се вдигат и гърмят,
земята ли се разтопи? Като вода е моят път,
вълна ме грабва и бучи.
Ще дойда, майко, не плачи!
Завръщането ще даде най-радостните сладки дни,
а черната раздяла - тя изпълва ни с горчивини!
Изчезвам, твоят глас мълчи.
Ще дойда, майко, не плачи!
Мъгла тежи навред… Мъгла душата скръбна угнети,
десница свята ми подай и благослов отдай ми ти,
да ме не срещат зли очи!
Ще дойда, майко, не плачи!
