Георгиос Визиинос
Георгиос Визиинос (псевдоним на Георгиос Михаелидис, 8.03.1849, село Визия, Източна Тракия - 15.04.1896, Атина) е гръцки поет и белетрист. Ражда се в много бедно семейство. На 10 г. е изпратен от родителите си в Истанбул, за да учи шивашки занаят и в продължение на 8 г. чиракува. По-късно е изпратен при владиката в Никозия, Кипър (1868 -1872). Постъпва в богословско училище в Халки (1872), където първите му поетични опити са насърчени от преподавателя и поета Танталидис. През 1873 г. публикува първата си книга със стихове. С подкрепата на богатото семейство Зарифи учи филология в Атина, където веднага става известен с поемата си „Кодрос”, предизвикала остри спорове. Следва философия в Германия (Лайпциг и Берлин) от 1875 г., там написва сатиричната стихосбирка „Арес, марес, кукунарес”. Получава докторска титла. Премества се в Париж, където печата разкази във френски списания и превежда собствените си стихове. Пребивава и в Лондон. За стиховете му се изказва много ласкаво Оскар Уайлд. Пише и издава стихове, разкази, философски съчинения, фолклорни проучвания. През 1884 г. след смъртта на неговия покровител, е принуден да се върне в Атина и след период на мизерия е назначен за преподавател в консерваторията. Но странна любов към едно дете (14-годишната Бетина Фравасили) замъглява разсъдъка на поета. През 1892 г. той полудява и умира на 47 г. в лудницата, където написва чудати и болезнени стихове. Обогатява гръцката поезия и проза като форма и съдържание (създател е на гръцкия психологически разказ). Неговите герои, селяни от родната му Тракия, са описани с дълбочина и любов.
Публикации:
Поезия:
