Иван Енчев

Разтварям поредната книга на писателя Янко Добрев „Жълъди от Сакар” (1991) с радостно чувство. И я чета с подчертан интерес не само защото самият автор я харесва най-много сред всичките си седем досегашни книги, а защото за сега тя окръгля творчеството на този седемдесетгодишен мъж, на ентусиазма и жизнеността на когото биха завидели дори двайсетгодишните момчетии, които за пръв път са видели името си под печатна творба.
Сборникът с разкази и новели „Жълъди от Сакар” носи всички характерни черти на предходните белетристични книги на Янко Добрев. Това е съвсем естествено за всеки творец, който държи да има свой почерк и го отстоява независимо дали го приемат властващите литературни корифеи или му се присмиват на усилията да бъде оригинален и неповторим разказвач на самобитния Сакарски край.
Жанрово книгата не е определена, защото в нея са включени кратки раздумки, шеги, случки /близки до легендите/, импресии, къси разкази и новели. Всички тия произведения са обединени от една обща идея - да се покаже многообразието на човешките характери. Героите в тия кратки творби са запомнящи се личности, хора, за които се говори в селото или града, където живеят. Авторът разказва с подкупваща сладкодумност. Към каквото и да насочи той вниманието на читателя, то винаги изглежда автентично, като че ли непременно се е случило точно на посоченото място. Това се дължи тъкмо на безспорните разказвачески качества на Янко Добрев, който познава живота в Сакарския край съвсем издълбоко, но и умее да го опише тъй майсторски, че читателят му вярва като да е бил очевидец на разказаните случки.
Едва ли е възможно тук, пък и не е необходимо да се изброяват заглавията на всички творби в сборника, които са ми направили най-добро впечатление. И все пак не мога да отмина „Даскал Драгой”, „Ръбатият пирон”, „Осмянкаджии”, „Комарджийската коза”, „Шапката на горския”, „Неочаквана среща”, „Новогодишно тото”, „Всичко започна от крепостта”.
В повечето случаи творбата се състои от една единствена случка, но тя е достатъчна да охарактеризира героя като самобитен човек. Лекият хумористичен оттенък на разказа, бързината на реакцията, живият простонароден език с характерните за този географски район стилистични обрати на речта са овладени от автора до съвършенство и той ги използва така уместно, че те звучат оригинално, без никакво насилване. Тази особеност на стила на Янко Добрев е потвърждение за високо творческо майсторство, което мнозина по-претенциозни писатели постигат с цената на неимоверни усилия и все пак не винаги читателят им вярва докрай. Докато при автора на „Жълъди от Сакар”, който говори изключително само с езика на своите земляци, не личи никъде изкуственост и превзетост. У читателя се създава чувството, че той е написал всичко на един дъх, едва ли не за няколко дни.
Аз съм виждал доста негови ръкописи и ще разочаровам някои читатели като им разкрия тайната, че Янко Добрев наистина пише на един дъх, но този „дъх” продължава не с минути, а с месеци, дори с цели години. Неговите чернови са ошарени с безброй зачерквания и поправки. Авторът дълго търси най-експресивната дума за конкретното действие. Вярно е, че природата с две ръце му е дала дар слово да може да разказва увлекателно, но това за един писател не е съвсем достатъчно. Писателят трябва да умее и да пише със заразяваща читателя убедителност. Ето това дири в своите творчески часове на мъки и прозрения Янко Добрев. И много често намира това, което дири. Има и разочарования, разбира се. Кой творец не е лишен от тях?!
Книгата „Жълъди от Сакар” е творческо постижение за своя автор. Тя се чете с лекота и увлекателност. Без да претендира за епичност и многопластовост на повествованието, сборникът представя творби, които правят читателя съпричастен на разказаното. Придирчивият литературен естет може да намери в тях и някои грапавини, но той едва ли ще има кураж да отрече тяхната сочна оригиналност и убедителност. Разказвачът Янко Добрев не може да бъде сбъркан с никой друг разказвач. Той е роден писател. Пък, който не го признава, значи е слепец. Ала хората от планината, която Янко Добрев нарича Сакаря, ще му бъдат благодарни завинаги, защото ги показва такива естествени, каквито са: и зевзеци, и мъдреци - все живи българи.

Янко Добрев. Жълъди от Сакар. Изд. къща „Иван Вазов”, София, 1991

в. „Шипка”, бр. 99, 20 юни 1991 г.