НАРОДЪТ НИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН!

Сергей Горбатих

превод: Литературен свят

Често се отбивам в този голям уютен павилион, който се намира на ъгъла на улиците „Кабилдо” и „Палпа” в Буенос Айрес. Собственикът му Пабло е мой голям приятел.
Никога в живота си няма да забравя деня, когато се запознахме. Влязох, за да си купя бутилка минерална вода. Чувайки акцента ми, младежът, 30-годишен, стоящ зад тезгяха полюбопитства:
- Вие от Германия ли сте?
- Не, от Русия. -отговорих аз.
- От Русия?! - кой знае защо се учуди той и замълча. А после изведнъж бързо и много правилно каза на руски:
- Пушкин, Колпино, метель, пельмени, норма, закуска, вертухай, красивая баба…
Като че мълния ме удари. Стоях с отворена уста и не знаех какво да кажа. Младежът, виждайки смаяната ми физиономия, се засмя. После ми подаде ръка и се представи:
- Пабло.
И без всякакво въведение започна да разказва:
- Дядо ми е воювал в испанската «Синя дивизия» при Ленинград. Те удържали участък от фронта между градовете Пушкин и Колпино. През януари 1943 г. руснаците нанесли силен удар по позициите на испанците. Те отстъпили, в паниката зарязвайки ранените. Дядо често ми разказваше как, обезсилен от загубата на кръв, лежал в дълбокия сняг и чакал смъртта. А тя била съвсем близо… Наоколо бродели старици, жени, деца и с тояги доубивали ранените. На дядо ми му провървяло - попаднал в плен. До 1954 г. работил в мините, някъде в Урал. И оцелял благодарение на помощта на обикновените руски хора, които разделяли с него последното си парче хляб. Помня всичките му разкази за тази страшна война. Но особено тези му думи за руснаците:
- Народ, който така люто ненавижда враговете си и с такова състрадание се отнася към пленените, НЕ МОЖЕ да бъде победен!
Пабло завърши и замълча.
- Прав е бил дядо ти! - потвърдих аз. - Никога и никой няма да победи Русия!

Август 2009 г.