Иван Бунин

превод: Георги Ангелов

НОВИЯТ ЗАВЕТ

С Йосиф Бог говореше в нощта дълбока,
светата майка с младенеца си почиваше тогава…

“Йосифе! Близо е денят - му каза Бог -
от мечове рала народите ще изковават.
Както бедната вдовица, която плаче в мрака
за мъж и за дете, както пророците
дома ми древен с Мен ведно оплакали,
така светът пролива от кървави сълзи потоци.
Йосифе! Разтрогнах със жестоките завета.
С радост изпълни Господнята повеля:
стани, върни се в тихия ми Назарет -
и разкажи на цялата земя за моето благоволение”.

Рим, 24.III.14

—————————–

СЪНЯТ НА ЕПИСКОП ИГНАТИЙ РОСТОВСКИ

             Изрину князя из церкви соборныя в полнощь…
                                                                            Летопись

Ужасен сън: в катедралата, във нощ триклета,
от княжеската древна гробница с димящи свещи
смерди-мъртъвци излязоха, на раменете
те носеха ковчег гранитен, тежък.

Аз вдигнах жезъл: “Спрете се! В дома на Бога
владиката съм аз!” - извиках.
Но те вървят… Очите им горят… И тъй са много…
И назад не се обърна никой.

23.I.16

НОВЫЙ ЗАВЕТ

С Иосифом господь беседовал в ночи,
Когда святая мать с младенцем почивала:

“Иосиф! Близок день, когда мечи
Перекуют народы на орала.
Как нищая вдова, что плачет в час ночной
О муже и ребенке, как пророки
Мой древний дом оплакали со мной,
Так проливает мир кровавых слез потоки.
Иосиф! Я расторг с жестокими завет.
Исполни в радости господнее веленье:
Встань, возвратись в мой тихий Назарет -
И всей земле яви мое благоволенье”.

Рим, 24.III.14

 —————————–

СОН ЕПИСКОПА ИГНАТИЯ РОСТОВСКОГО

                   Изрину князя из церкви соборныя в полнощь…
                                                                               Летопись

Сон лютый снился мне: в полночь, в соборном храме,
Из древней усыпальницы княжной,
Шли смерды-мертвецы с дымящими свечами,
Гранитный гроб несли, тяжелый и большой.

Я поднял жезл, я крикнул: “В доме бога
Владыка - я! Презренный род, стоять!”
Они идут… Глаза горят… Их много…
И ни един не обратился вспять.

23.I.16