КЪМ ХРИСТОС

Зинаида Гипиус

превод: Георги Ангелов

КЪМ ХРИСТОС

Не сме живели - и в тъмноти -
ето го краят.
Ти ще се върнеш… Но че си Ти
как да узнаем?

Вечно треперим и се срамуваме
в тежкия мрак.
От мълчанието Ти се страхуваме …
О, дай ни знак!

А ако няма тука надежда -
всичко е прах.
Нека докосна Твойта одежда,
да нямам страх.

Сам ни го каза веднъж, додето
беше във плът:
“Ще дойда, няма сираци клети
да ви нарекат”.

Няма Те. И душата не е готова,
не е дошъл час.
Но ние вярваме - ще си отново,
Боже, сред нас.

1901

—————————–

ХРИСТУ

Мы не жили - и умираем
Среди тьмы.
Ты вернешься… Но как узнаем
Тебя - мы?

Все дрожим и себя стыдимся,
Тяжел мрак.
Мы молчаний Твоих боимся…
О, дай знак!

Если нет на земле надежды -
То все прах.
Дай коснуться Твоей одежды,
Забыть страх.

Ты во дни, когда был меж нами,
Сказал Сам:
“Не оставлю вас сиротами,
Приду к вам”.

Нет Тебя. Душа не готова,
Не бил час.
Но мы верим - Ты будешь снова
Среди нас.

1901