Хенри Блайзе

превод: Кръстьо Станишев

ПРОМЕТЕЙ ДНЕС

Като дете веднъж
набрах си атомни гъби
и бидох отстранен затова
но е отминало вече всичко
и е забравена Хирошима

По-късно космически кораби
дялках си и строих язовир Асуан
в морето засадих сонди петролни
а в Харлем негрите носеха
в джобовете си юмруци

Като юноша често си играех
с ескадрили от бомбардировачи
плачех от газ сълзотворен във Виетнам
където молещи се свещеници
се превръщаха във факли
а в Конго откривах прерязани
черни гърла пакетирани

През дълги нощи сега сънувам
тояги на хора от ерата каменна
изящни оловни войници
и крепости с кули железни
и затвори пълни с носталгия
Пронизва ми ръката трепереща
древния ход на огъня

Кой поставя фитил запалителен
във всемира

ДОБРО УТРО, ЕВРОПА

Картините танцуват
танго
един говорим език
изплаква всички гърла
една ръка
държи
вериги
ръце

КЪМ УТРЕШНИТЕ МЛАДИ ХОРА

Вие казвате светът е млад
и ние казвахме същото
преди тридесет години
и нищо не знаехме
за старостта

Днес предпочитаме да се разхождаме
не поради липса на идеи
а случайно
само защото се нуждаем
от почивка

Зная
че някой погива
от страх
от леснина

или чисто и просто от леност
защото повече не иска да напредва

бавномислещ
раздвоен
още извършва само глупости

На тридесет години
предпочитате да се разхождате
и младите се усмихват към вас
със лица напрашени
Вие казвате светът е млад
ала истината е стара
и денят на любовта
и заблудата и самотността
Времето всички нас
изпреварва във всичко