ЗЛАТНАТА СРЕДА
превод: Спаска Гацева
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Златната среда е нишка от щастливата съдба.
За секунда, ако можеш, не оставяй я в беда.
Границата - ласка тайна с хармоничните души,
щом откриеш е чудесно! Границата не руши!
Крачка вляво, крачка вдясно и прекрачил си отвъд,
а средата златна бе до теб - на кръстопът,
не е в бездната на ада и в небето тя не е -
златната среда на юг е - нейде в южни брегове.
При екватора, в морето, в острова Любов или
може би средата ос е и земята тя върти? -
Може в тебе да е даже, потърси я по-добре,
златната среда в средата е на твоето сърце!
—————————–
ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Своеобразната природа
достойнствата си не пести,
годините се сменят строго,
пак идват есенните дни.
Друг тоалет и друга мода
с печал обагрят песента,
плачлив раздава небосводът
дъждовните си чудеса.
Надеждата - по малко ясност,
по малко слънце, простота,
тя изумрудените ласки
заплита в жълтите листа.
Дъждът богат - същинско злато
са септемврийските сълзи,
отлитат някъде ятата,
димът безкрил след тях пълзи.
И как блещука светлината
във прекипялото вино,
наднича циганското лято
в душата, пролет ли е то?
—————————–
ВИДЯХ ГОРЯЩА ТАЯ СВЕЩ…
Горяща, аз видях я тая свещ.
Как търсехме я в тъмното с копнеж.
Над пламъка й грешната душа
глава склонила дишаше едва.
Допря я пламъкът едва с език,
но само пръстите й изгори…
Изстинала тя светещия знак
стопи със сълзи и настъпи мрак.
Не чу тълпата страшния й стон.
Страхът сковал я бе - от своя трон.
Народът вцепенен мълчи без глас:
щом беззащитните не са на власт.
Свещта взриви се - страсти и смола,
че Истината грешница била…
ЗОЛОТАЯ СЕРЕДИНА
Золотая середина - счастья тоненькая нить.
Золотую середину ни на миг не упустить.
Грань - невидимая леска гармоничного пути,
Как найти её чудесно! Как за грань не перейти?
Шаг налево, шаг направо - с верного пути ушла,
Золотая середина где-то рядышком была.
Нет, она не в преисподней, нет, она не в небесах -
Золотая середина где-то в южных поясах.
На экваторе где море, иль на острове Любви,
Может быть, та середина - ось вращения Земли?..
А ещё в себе, наверно, хорошенько поищи.
Золотая середина - сердцевиночка души!
—————————–
БАБЬЕ ЛЕТО
Своеобразие природы
В себе достоинства несёт,
Меняются за годом годы
И снова осень настаёт.
Другой наряд, другая мода
Тон грусти в песне задала.
День в день плаксивая погода,
Небес потухших купола.
Немного солнечного света -
Робка надежды простота,
И смена изумруда лета
Бесспорна в кружеве листа.
Дождя из ржавчины и злата,
Из капель слёз у сентября,
Птиц улетающих куда-то
С летучей дымкою костра.
Но, чуден в небе блеск просвета.
В пьянящей осени - вина.
Заглянет в душу бабье лето,
А может, всё-таки весна?
—————————–
Я ВИДЕЛА ГОРЯЩУЮ СВЕЧУ…
Я видела горящую свечу.
Все шли с надеждой к яркому лучу.
Из тьмы кромешной грешная душа
Над пламенем склонилась чуть дыша.
Коснулся языком её огонь,
Но не согрел, а лишь обжёг ладонь…
От ужаса у грешницы в глазах
Огарка свет расплавился в слезах.
Толпа не слышит боль чужую, стон.
Страх овладел, сковал со всех сторон.
Народ в оцепенении молчит:
У обожённой - беззащитен вид.
Из слёз свечи - кипит страстей смола,
Той грешницею Истина была…