СТАРАТА КУКЛА

Юлия Момчилова

Онази нощ Луната се залови да нанизва изминалия ден на своята дълга и предълга огърлица от свършили дни и нощи. Случайно ръцете й се заплетоха и тя изтърва деня. Той падна върху перваза на един отворен прозорец. Луната се спусна да го вземе, а денят се търкулна в стаята. Тя надникна вътре. Огледа предметите.
В едно легло спеше малко момичe. До него беше поставена красива нова кукла. По-нататък имаше маса, шкаф…, а в най-скрития, най-тъмния, най-самотния ъгъл стоеше тъжна кукла. До нея се беше изтърколил търсеният ден.
Когато Луната освети куклата, тя вдигна учудено издрасканите си очи.
- Моля те, подай ми оня търкуланко, който се е скрил в твоя ъгъл! - помоли я Луната.
Тъжната кукла взе падналия ден и й го подаде. Луната го скри зарадвано в шепата си и попита:
- Защо си толкова тъжна?
Куклата въздъхна:
- Фани получи нова кукла за рождения си ден и оттогава играе само с нея! Мене ме забрави в този ъгъл!
- Аз ще я накарам пак да играе с тебе! - утеши я Луната. - Стани и иди при Фани!
- Не! - възпротиви се куклата. - Срамувам се! Моите коси са толкова рошави и проскубани, а косата на новата кукла е много красива - мека и къдрава. Даже панделка е кацнала като пеперудка сред буклите й!
- Нищо! - каза Луната и повтори. - Иди при Фани!
- Не! Не! - задърпа се пак куклата. - Бузките ми са така издраскани, а на новата кукла са като розови прасковки!
Луната потрети:
- Иди при Фани!
- Нослето ми е ожулено…
Луната настоя за четвърти път:
- Иди при Фани!
- Не смея! Рокличката ми е мръсна и раздърпана!
Луната каза за пети път:
- Иди при Фани!
- На краката си нямам обувки! Едното ми краче е по чорапче, а другото е съвсем босо!
- Иди при Фани! - за шести път рече Луната.
- Погледни ме! - проплака куклата. - Лявата ми ръчичка виси откъсната!
Луната изгуби търпение и каза:
- То се е видяло, че сама няма да идеш, затова аз ще те занеса!
Като каза това, Луната протегна светлината си, прихвана с меките си лъчи куклата и я занесе…в съня на момиченцето.
А там имаше чудесна цветна градина. Ухаеха теменужки и рози, син синчец и червено мушкато се усмихваха ароматно, елегантно се поклащаха лалета и карамфили. Кацнал в клоните на близкото дръвче, Вятърко свиреше на флейта, а врабчетата пееха в хор люлякови песни.
Когато се появи малката тъжна кукла, цветята веднага я наобиколиха и съчувствено поклатиха прекрасните си главици, понеже видяха колко лош вид има. Чуха се гласове с дъх на добрина:
- Не бива да я оставим така!
- Трябва да й помогнем!
Карамфилите сресаха косата й. Направиха й нова прическа с кокетни букли и къдрици.
Синчецът й подари две листенца. Щом ги постави върху клепките й, те прогледнаха като живи сини очички.
Мушкатото залепи две от своите листенца на бузките й. От третото й направи устнички. Тогава тъжната кукла се усмихна.
Розите й ушиха красива розова рокля с надиплени волани.
Лалетата събраха роса от лехите, нанизаха огърлица от бисерните капчици и украсиха с нея вратлето й.
Луната, която гледаше всичко това, се усмихна доволно и отрони от небето звездичка. Тя падна и се вплете в косите на куклата като панделка. От нежната си светлина, Луната направи феерично наметало и го спусна върху раменцата на куклата.
Пред очите на всички, тя се превърна в приказна цветна фея.
Бъбривите врабчета се удивиха на красотата й и зачирикаха възторжено.
Вятърко засвири радостен танц и се спусна от люляка в лехата. Завъртя куклената фея във вихрената си вятърна прегръдка. Понесе я нагоре…към небето… към белите облачни замъци.

Точно тогава Фани се събуди. Огледа се. Приказната цветна фея от градината на съня я нямаше. Наблизо плахо и тъжно стоеше старата й кукла. Момиченцето я взе и се вгледа в разрошените й коси, олющеното й носле, раздърпаната рокличка и откъснатата й ръчичка.
- Аз ще се погрижа за тебе, миличка! - каза й със съчувствие.
Среса косите й, украси ги с панделка. Оцвети с боичка бузките й, изпра и изглади рокличката й… Цял ден си игра весело и щастливо с двете си куклички .

Старата кукла с благодарност си мислеше за Луната - тази добра нощна вълшебница, която беше изпълнила обещанието си.