СЪЩНОСТ

Даниела Радева

СЪЩНОСТ

Не искам да бъда дъжд,
а пустиня -
земя, готова да приеме
порив.
Не искам да бъда корона,
а ствол със корени
дълбоко в теб.
Не искам да бъда птица,
а мост
между мечта и ложе.
Не искам да бъда олтар
за болка,
а камбана.
Но зачената
с дъха на пеперуда
отново пак валя,
отново пак летя.
И все така
тревожно викам…


***

Златен сърп - смехът ти -
метличината във очите ми коси.
С разжарени ръце
на мегдана до хорото
я разстилаш.
За да мина…


***

Легнах
в разтворена мида
на пясъка.
Сълза от спомен
ме покри
като вълна.
Крило на чайка
ме вдигна
като порив.
Нечия длан
ме притисна
като живо тяло
в черупката…
Не изтръгната
от себе си,
а идваща
отново при морето
роня се от светлина…


***

На този бряг
оставих детството
във пясъчен дворец да спи.
Дали сънува още пеперуди
и морски кончета в зори?
Ще могат ли
да го събудят
стъпките по счупените миди.
Не небе
над кулите,
а водорасли са легнали
с раздърпани тела.
И вестоносецът
тръби
пред времето
на спрелите минути.
В черупката
на паметта
едно дете не иска да заспи.


***

В косите ми -
треви зелени -
приседна вятърът.
Утихна…
Заговорихме.
Протегнахме ръце
от истини…
Сух корен - тялото ми -
заизвива се,
притиснато
от безнадеждност.
Умирах…
В този ден
поискаха полята
да срастна със недрата им.
Но никой не докосна
болката
с жива топлина.
Само вятърът
потърси
тялото ми,
опнато
от откровение…


***

Греховете ми -
дрипави дрехи -
ронят се
от светлината
в очите ти.
Дъжд от жълъди -
вървя под нея
като играещо дете.


ПЪСТРООКА

Подгонено от бързите ти стъпки
избяга от очите ми
кафявото сърне.
Изпод смълчаните следи
зеленото
със смях покълна…


***

Вятърът ще орони
цветовете на кестена
пред вратата
на твоята къща.
До оголелия ствол
ще усещам мисълта за теб
като затворена длан.
Утре…
но днес
чакам стъпките ти по двора…


ЗА ДА ЗАПЕЕ СЦЕНАТА

И днес готови сме
театър да играем,
във тъмното
светулки да улавяме
и да танцуваме със вятъра
под звуците
на славеева песен.

Самите ние
на светулки да приличаме,
защото слънце
в мислите си носим.

Без грим, без маска
можем да опитаме
вълшебството на приказките стари
пред вас с любов да оживим.

Подайте реплика,
за да притихне вятърът
и в птичите гнезда
да укротим
излюпените жълтуранчета.

Прожекторите запалете,
за да видим
по танцуващата светлина
разпукващия цвят
на нежно горско цвете.

За да запее сцената,
завесите вдигнете.
Светулките ще литнат
от сърцата ни
във вашите длани -
разтворете ги.