КЛЕТВА
превод от руски: Спаска Гацева
КЛЕТВА
Бели облаци - стомана.
Моят татко. Аз и той.
Гледаше другарят Сталин
детския сирашки строй.
Всичките деца - в карето.
Дом сирашки. Клетвен час.
Прави, викаха хлапетата
думите така познати.
Татко - прав. До него - аз.
„Клетвата ви е приета!” -
знаех, татко ще рече.
Всичко знаех по-нататък -
бях директорско синче.
А до мене татко. Двама.
От войната - съжален -
той се върна.
Провървя ни.
И на него.
И на мен.
Аз под сянката роден съм
на мира. Денят ехти.
Празник. Слънце. Възкресение.
Кой за утрешни беди
в клетвен ден ще загадава
що ни чака занапред.
А на татко от медала
гледа оня силует.
Гледа ни другарят Сталин.
Бюстът му - отдавна труп -
в камънака се въргаля.
Но на татко на медала
той стои си, той е тук.
И сега не знам, хлапашки,
що си спомням оня миг
в оня детски дом сирашки
клетвата. На две превит
от живота си - повтарям:
няма, братя, нищо страшно.
„Никой нас, другарю Сталин,
няма да ни победи!”
НЕ ГЪРМЕТЕ В ПИАНИСТА
В чужда кръчма с дим вмирисан
се белее текст несложен:
„ Не гърмете в пианиста,
той ни свири както може!”
И на слънцето петната
много са, в небето - също.
Затова е непонятен
чуждият майтап намръщен.
Ние в бури сме превзели
нашите велики цели,
свирили сме както знаем,
стреляли - както желаем.
По-добре е да си спомним
как по нечия повеля
пианистът стана воин,
четири години стреля.
И врагът глава не вдигна -
музиката бе невинна.
Дяволът не взе го. Господ
не предаде го тогава.
И в Берлин изсвири просто
в чест на полка си - прослава:
в оня ден велик, когато
още танкове горяха
на раненото пиано
той засвири марш славянски…
Памет паметта изисква,
да освиркваш не е сложно.
Не гърмете в пианиста -
той да стреля също може.
***
Гърбът ми чувства - сменя се сезона,
разбирам го и крия страх проклет.
Една година да прибавиш много е,
когато вече минал си шейсет.
Остава ти наградата, човече,
бедата ли - кръсти я както щеш,
че няма закъде да бързаш вече,
остава ти единствено да спреш.
Сиротство дълго старостта е само,
мърморене и срам да поревеш,
кръгът за тебе все по-малък стана -
на здраве, на другари, часове.
За по-нататък кой да те попита,
кога - да каже - свършва твоя хал.
Да се забавя мога да опитам,
за там макар че няма закъснял.
