Себастиан Саласар Бонди

превод от руски: Георги Ангелов

Помня, в Лима имаше жена,
жива
сянка на просякиня, която събираше
около себе си бездомните кучета
като свои деца.

Свитата от скитащите кучета, мръсни
четирикраки, черни, клюмнали,
безрадостни синове,

я следеше и ближеше ръката й
за поизлекувания струпей,
за по-доброто парцалче,
за обикновената кост.

Тази жена вечно седеше на кръстопътя,
сутрин и вечер все нещо кърпеше,
за да е топло -
влажно и тъжно топло за всички
нейни бездомници.