СПАСИТЕЛЯТ

Наталия Осипова

превод от руски: Спаска Гацева

СПАСИТЕЛЯТ

                              на баща ми

Живя по своему. С армейски кител.
Гласът му бръснещ криеше тъга.
Как станал на Родината спасител
разказваше подпийнал. На шега.

Изглеждаше добричък и приятен.
Жената си командваше с „кръгом”.
„Опасен” бръснеше се сутрин. Скапан
се връщаше от служба в своя дом.

Четеше ни на вилата „Диканка”
и случваше се с чувство да чете.
И гъби мариноваше в буркани.
„Жигулката” мечтата си му бе.

Спести за „Запорожец” само. Драма
не стана - бе доволен и честит.
Родината запомни го май само
с това, че беше нейният войник.

Получи място в гробната алея,
прощален залп и шепа сива пръст.
От тука ангелите го поеха
към другия Спасител - брат по кръст.


***
В очите на Русия по-добре
не гледайте, в тях бяла смърт вилнее.
И младите й крехки синове
отвежда - прах - в гробовните постели.

Безсилен ропот в майките кънти.
Но само светлината мрак прогаря.
Бог ще отвори хиляди врати
за всеки, който в тях почука с вяра.