ПО ПЪТЯ
Студеничко, октомври е, но слънцето топли приятно зад стъклата на автобуса, който бърза по опънатия асфалт и унася в дрямка.
Неочаквано шофьорът намали и за да спре, автобусът се заклати, пътниците се заозъртаха - не, няма спирка. Шофьорът отново смени скоростта и тогава някой извика:
- Гледайте, съвсем гола жена!
Назад по пътя бързо се отдалечаваше розовото тяло на жена. Възрастна жена с побелели коси, с увехнал и грозни форми. Вървеше гола с две пазарски чанти в ръце…
Неестествено, ненормално, отвратително зрелище.
Пътниците седяха мълчаливи, потиснати и може би всеки се питаше като мене:
Какво бе това?
Халюцианция? Не, всички я видяха.
Нещастница, избягала от психиатрията или още не отишла там?
Нудистка? Нима Европата вече е настъпила и в Русенско?…
Сексманичака, продукт на градските миазми?
А може би това беше просто смъртта, появила се в този образ, да ни напомни за кой ли път, че голи сме дошли на тоя свят и голи ще го напуснем…
1986
