МИХАИЛ КОЧЕВ НЕ Е ЗАБРАВЕН И ДНЕС

Лилия Захариева

Роден е на 15/27 февруари в далечната 1878 г. в гр. Чирпан. Неговият баща е Георги Кочев - съратник на Васил Левски и един от основателите на тайния революционен комитет в Чирпан.Заради стремежът и борбата за “правда и свобода”, той и неговият брат Янко Кочев са заточени в Диарбекир. Георги Кочев ….”бил голям приятел на Георги Данчов - Зографина. Неговият първороден син, Михаил, още от дете попивал от бунтовния дух на бащата-русофил.” - пише Ц. Бакоев във в.”Труд” през 1970 г. А в чирпанския в. “Развитие” от 1941г . за Г. Кочев се казва, че е бил учител и е взел живо участие при основаването през 1871 г. на учителско дружество “Милосърдие”. По-късно става книжар, а след завръщането му от заточение, “Той бива избран още в първите избори за окръжни съветници в Старозагорски окръг и след това става председател на Окръжната постоянна комисия, която длъжност е изпълнявал с рядка акуратност и добросъвестност до съединението на Южна и Северна България. След това Кочев се завръща в родния си град и дълго време е изпълнявал тук длъжността ковчежник”… “Във всичката си най-разнообразна служба - се споменава по-нататък в същия вестник - се е ръководил само от едничката мисъл и желание да бъде колкото е възможно по-полезен на неосвободеното си отечество. Обстоятелството, че той се е отказал в полза на държавното съкровище от отпуснатата му поборническа пенсия, говори твърде много, че той е живял и работил повече за благото на страната, отколкото за себе си, което е голяма рядкост, па даже и изключение в сегашно време.”
Основното си образование Михаил Кочев получава в родния си град. От малък проявява интерес към музиката: пее, дирижира ученически хор, свири на цигулка. Но баща му грижовно го напътства, че не трябва да става музикант, а лекар, защото “Цигулка къща не храни”. Затова го праща да продължи образованието си в Пловдивската класическа гимназия. Тогава гимназистът сам си купува цигулка и свири по цели часове. Неговата музикална дарба не остава незабелязана. Учителят му по пеене, известният композитор Ангел Букурещлиев, го взема в църковния хор. След завършването на средното си образование Михаил заминава за Одеса /Русия/ с изричната заповед на баща си да учи медицина. Но за негово огорчение, синът му не успява да преодолее любовта, която храни още от най-ранна детска възраст към музиката и се записва в Музикалната академия. Прогресивните идеи, които той носи в себе си, го насочват към участие в марксическите кръжоци. Попадайки в средата на руските революционери, на него му се гласува доверието да замени като куриер на Ленинския вестник „Искра” заловения Иван Загубански. Вестниците, друга болшевишка литература и цялата кореспонденция Кочев предава на Ленер - представител на искристката организация в Одеса. Чрез Кочев Ленер е изпращал писма до Д. Благоев. С тази задача се справя успешно. Имал е много критични моменти, в които той използва различни свои качества: хладнокръвие, съобразителност и др. Даже веднъж, за да се спаси от руската тайна полиция, си послужил с уменията си на фокусник.
След завършването на Музикалната академия той се завръща в България и се заема с жар за своята любима работа. Най-напред е назначен за учител по музика в Асеновград. По това време там живеят богати гърци и силно се чувства гръцкото влияние. Михаил и съпругата му насаждат български дух сред местното гражданство. Той - чрез българската музика, тя - чрез изнасяните доклади по българска литература.
От Асеновград М. Кочев е преместен в родния му град, където работи 20 години. Тук той проявява извънредно голяма дейност между големите и малките. С нестихваща енергия и ентусиазъм работи за изграждане на широка музикална култура сред своите ученици и съграждани. В гимназията той създава хор и оркестър. Хор създава и при читалището в града. Той е един от първите музиканти, които възприемат идеята за китките. През 1911-1912 г. в  Чирпан се сформира дружество “Детска китка”. Със средствата, които събира от концертите, издържа безплатни ученически трапезарии в града. За тази му дейност е провъзгласен за почетен председател на местните ученически трапезарии. Под негово ръководство за първи път се подготвят и изнасят на Чирпанска сцена редица оперети. За неговата всеотдайност и преданост в работата е избран за секретар на читалището, където той отдава труда си в продължение на 10 години.
През 1930 г. М. Кочев напуска Чирпан и се премества в Старозагорската мъжка гимназия, където продължава да работи като учител по музика и композитор. Диригент е на хора при дружество “Театър”. Ръководи и църковен хор. Още през първите години на учителстването си пише детски песни. Издава четири сбирки с такива песни.Той е автор на музиката към известните и любими на децата песнички “Кой, деца, ви най-обича”, “Прела баба”, “На пързалката” и др. Има предположение, че е композитор и на песента “Зеленчуци, който не яде”. Автор е и на музикалната сцена “Сираче”, за която е награден.
Наследил родолюбието на семейството, в което е израснал той възпява в своето творчество родината, семейството, майката, дядото, бабата, природата.
Пословична е неговата любов към руския народ. За нея споделя в едно свое изказване пред ученици през 1970 г. дъщеря му Минка Янакиева: “Той често казваше, че по-добри, по-доверчиви от руснаците няма по света. Това са хора с широки необятни души. Извънредно много музикални. Съберат ли се трима души, те веднага почват да пеят руска песен на три гласа.” По-нататък в изказването си с голяма любов говори за характера му: “Той беше идеално добър човек, смирен, скромен, с благ и весел характер, крайно духовит, затова всички търсеха дружбата му.”
За него приятелите му пазят най-свидни спомени. Във вестник “Строзагорско утро” от 1940 г. в обявлението за неговата кончина А. Берсенев пише: “Защото покойният бе човек на една голяма висота, а като педагог и ръководител на хорове и оркестри - един от редките у нас служители на музиката, по своята безкрайна преданост и трудолюбие. У него се съчетаваха по един извънредно рядък за нашата общественост начин качествата на човека и музиканта, затова никой не може да каже лоша дума за него. Той подкупваше със своята чиста и добра душа, в която нито веднъж не се проявиха изблици на злоба и омраза или завист.”
Такъв човек наистина не може да се забрави. Въпреки че в споменатото по-горе изказване на дъщеря му тя с болка споменава: “Неговите песни бяха забравени. Само през 1941 г. неговият най-добър приятел Димо Бойчев от София написа в списанието “Музикално възпитание” една статия под заглавие “Михаил Г. Кочев и детската ни музика”. Но времето опровергава нейните думи. Приживе тя се радва на оказаната чест - една от най-дългите улици в Чирпан да бъде наречена с името на нейния баща, а в Чирпанския музей за него е отредено почетно място.
Да! Той не е забравен! Признанието към достойния живот и дело на тази високоуважавана личност продължава и в наши дни. През 1990 г. е обявен за почетен гражданин на този град. Неговият портрет е сред портретите на кметовете и изявените граждани, нарисуван от художника Костадин Събев и поставен на видно място в оформения кът в Общината.