ПИСМO ОТ ОТВЪДНОТО

Магдалена Бояджиева

ПИСМO ОТ ОТВЪДНОТО

                 На баща ми -
                 скулпторът Димо Бояджиев

Когато опознавах празнотата
докосвах я с ръце на скулптор,
придавах й различна форма,
превръщах атоми в сияйни структури.

Отчаяното ми въображение
подобно на блестяща грива
извайваше от облаците фигури
тъй както скулпторът от глина.

Реших да моделирам самотата,
поглеждайки през твоите очи.
И тя превърна се във птица,
в мига преди да отлети.

Веднъж, макар да не разбра,
ти подарих букет от мигове.
Поставих ги във съд от тишина
и те разцъфнаха във стихове.


ЗАБРАВЕН КОД

          По картина на Салвадор Дали
          „Две глави пълни с облаци”

Този живот е пътуване -
за да стигна до теб.
Мислите ми са неродени -
спомен от бъдещ куплет.

Този живот е очакване -
стотици години в плен.
Часовниците се стапят,
за да си спомниш за мен.

Този живот е сънуване,
спомен от друг живот.
Бъдещето сънува
своя забравен код.

Миналото е огледало,
кубче топящ се лед.
Миналото рисува
бъдеще на поет.

Този живот е картина,
облак сънуващ теб.
Две глави пълни с облаци
във небесен портрет.
Този живот е минало -
сянка търсеща брод.
Бъдеще влюбено в минало
възкръснало за живот.


ДЪЖДОВНА СИМФОНИЯ

Само аз и тишината.
От сатен е вечерта.
По клавиши на пиано
сякаш спуска се дъжда.

Нотите се стичат бавно
по стъклото на нощта
и превръщат се в симфония
на светкавична душа.

Тя е спомен от небето,
акварелно от тъга.
Влюбена съм във отсъствие.
Мъж невидим е дъжда.


СЛЕДОБЕДЪТ И ПРОЗОРЕЦА

Следобедът отчаян и посърнал
прибра се в къщи мокър от дъжда.
Прозорецът разплакан го посрещна
и двамата зачакаха нощта.

Часовникът прицели се във него -
застреля го във гръб със самота.
Следобедът от болка потрепери
със краткия остатък от деня.

Следобедът притихна зад завесата.
Прозорецът внезапно потъмня.
Убиецът на време беше точен
в стрелбата със минути в тишина.

Умирайки, следобедът бе казал:
Ще помня винаги дъжда…
Не си отивай, промълви прозорецът,
ще се превърна в кубче светлина…

Прозорецът бе тъжен без следобеда,
но затова пък имаше дъжда.
Дъждът оставил му следобеда -
с палто от здрач и шал от тишина.


ФРАГМЕНТИ

Понякога
сънувам цветни сънища
повтарящи се в пластовете ежедневие,
фрагменти- мазки от бои
върху платното на деня.
Когато се събуждам
утрото ухае на лимони,
а денят пристига хладен и вежлив
като случаен непознат
дошъл в дома ми
пълен с чужди настроения и мисли,
с чужди мебели,
речници за чужди думи
и с носталгия,
с чекмеджета пълни с дреболии -
спомени за нечие отсъствие.
Напразно се опитвам да си спомня
кой е този ден, коя е датата -
поглеждам в календара,
но не зная будна ли съм,
може би сънувам -
някой зад гърба ми казва нещо за кафето,
сутрешния чай с лимон и мед,
ползата от портокаловия сок
и цената на английската закуска.
Възторжен глас от телевизора
предлага щастие на кредит
на вратата се звъни
часът е девет
един човек когото не познавам
ми дава своята визитка -
усмихвам се и кимам учитиво
той ме гледа
отчаяно се мъча да си спомня
смисъла на думите
или пък някакъв детайл от вчера,
но не мога…
тогава той разбира,
че съм чужденка
и си отива.
Поглеждам през прозореца
и виждам планината
и в този миг внезапно осъзнавам,
че тя е част от бъдеща картина…

Събуждам се. Ухае на лимони.


***

Ах, тази сутрин палмите
са сякаш
нарисувани със четка
и небето
покрито с облаци в мастилно-синьо,
напомня на абстрактна живопис!
Дочувам мислите си в тишината.
На разсъмване
оловно-сиво е морето.


***

Зеленото мълчание на палмите
прегръща спящия следобед.
Днес той сънува
огледално-сини сънища,
в които се оглеждат мислите ми в три без пет.
Горещо е. Морето се протяга,
а отсреща -
един човек продава сладолед.


***

Ако опитам палмите
във стих да нарисувам,
ще бъдат думите
със рокли летни
и ще танцуват
боси по тетрадката,
пияни от любов
и рими цветни.


ОПРОЩЕНИЕ

Съвсем забравила те бях,
до онзи миг, във който те видях -
изникна ти като прозрение,
като безкрайно откровение…
Кажи, море - защо дойде?
Защо ми причиняваш пак вълнение?
Отново пак -
преливащо от нетърпение
прииждащо,
нашепващо за приключение,
отдръпващо се -
плавно
със съмнение
като вълна,
солено изкушение,
синьозелено
нежно настроение,
и пак вълна - следа,
стихотворение…
Ела, море, и ме спаси.
Ела и дай ми утешение.
Аз моля те да ми простиш.
Аз моля те за опрощение.


ПЕЙЗАЖ

Планини от мълчание.
Вятърът е присъствие.
Облаците са пълни
със дъждовно предчувствие.

Слънцето се потапя
в мислите на морето.
Профилът му блести
отразен към небето.

Пясъкът е мъдрец.
Здрачът - негова дреха.
Всяка вълна е стих.
Мидите са утеха.


БОЖЕСТВЕНА АКСИОМА

Тишината е храм на мислите,
преди да прекрачат в съзнанието.
Любовта е икона, пред която
душата ми коленичи.
Стихът е молитва от огън и лед.
Поезията - олтар.
Бог е поет.