ДОКТОР ЛЮЦКАНОВ

Станко Нацев

Втора седмица някакъв тип с бели маратонки и протрити на коленете дънки преследваше доктор Люцканов. Той отскачаше като футболна топка щом лекарят внезапно се обърнеше и се опиташе да го сграбчи за ръката. Ако Люцканов се спреше пред някоя будка да си купи вестник, оня кацваше зад гърба му и любопитно надничаше зад рамото му да види кое заглавие е привлякло вниманието му; ако пък влезеше в златарски магазин да търси пръстен за Камелия, преследвачът се лепваше на витрината и присмехулно го наблюдаваше.

На младия лекар му писна от тази игра и реши да причака зад някой ъгъл навлека и такъв юмрук да му натресе в мутрата, че зъбите му да се раздрънчат върху тротоарните плочи. Накрая, съвсем изнервен, той каза на Камелия, че докато е попълвал фиш в тотопункта с техните любими числа, гаднярът най-нахално е забил нос в цифрите, вероятно с цел да ги запомни. Но защо му трябва да ги запомни? За да открадне чуждия късмет ли?

- Сигурно е някой, който ти завижда - отвърна годеницата му, след като си разтърка ръцете с ароматен балсам. - Завижда ти, че си голям шеф в болницата, че в джоба ти влизат доста пари и най-вече, че имаш мене - красива жена, която ще вдигне тиража на всяко цветно списание, ако се появи на корицата му!

Люцканов се усмихна и спомена, че утре ще отиде да поръча поканите за тяхната сватба.

- Малко е рано, но нямам търпение да ми станеш законна съпруга - рече той, а Камелия го прегърна и целуна до замайване.

По обед на следващия ден поръчаните от сутринта покани бяха готови. Докторът ги пъхна във вътрешния джоб на сакото си и се запъти към пилешкия ресторант да хапне нещо. Закачи сакото на стенната закачалка, поръча си бутче с бял сос, филийка хляб и бутилка бира. Облегна се на стола и реши да запали цигара. В този момент влезе наглият тип, който от толкова време дишаше зад врата му, и се запъти да седне на съседната маса. Кръвта нахлу в главата на лекаря, той скокна и полетя към нахалника.

- Кой сте вие? - извика докторът и посегна да го сграбчи.

Оня с лек финт се изниза и с ехиден смях хукна към вратата. Люцканов - след него. Този път мъжът не хлътна между хората като търкулнала се петстотинкова монета, а изчакваше лекарят да го застигне на крачка разстояние и едва тогава отскачаше напред. Това окончателно подлуди Люцканов и той реши на всяка цена днес да се разправи с досадника.

1.

Преследването не продължи дълго. След две пресечки тайнственият младеж с протритите дънки зави в къса уличка, обърна се, за да се увери, че преследвачът му все още е по петите му, и внезапно отвори вратата на някаква жилищна кооперация. Тръгна по стълбите нагоре, след него тежко дишаше вече запъхтелият се лекар. Нахалникът светкавично отключи една врата на четвъртия етаж, Люцканов пъхна крак във вратата, за да не щракне бравата й пред лицето му, и се вмъкна вътре. Оня, с белите маратонки, прекоси коридора, спъна се в килима на дневната стая и с олюляване се спря при прозореца. Дръпна пердето и каза на здраво сграбчилия го Люцканов:

- Гледай!

Без да го изпуска докторът погледна през прозореца.

- Гледай! - повтори оня и извади от джоба си малък театрален бинокъл.

Люцканов го хвана с лявата ръка, а с дясната продължаваше да раздрусва пленника си.

- Гледай! - за трети път рече младежът и се отскубна от доктора.

Люцканов изведнъж се вцепени. Разтърка очите си и пак се вторачи през бинокъла. В отсрещния апартамент съзря Камелия да разкопчава ризата на колегата му доктор Дракалиев. После… Коленете на Люцканов се разтрепераха и той се опря на перваза на прозореца. Какво прави  Дракалиев с бъдещата му съпруга? Толкова ли не може да си намери друго момиче? Що за подлост? В болницата е пълно с всевъзможни лаборантки, сестри, санитарки, лекарки. Всяка от тях мечтае за такъв мачо като Дракалиев, който се интересува повече от културизъм и фитнес, отколкото от болните си. Затова и загуби в конкурса за шеф на отделение и не можа да се примири, че вместо него са назначили Люцканов.

Рогоносецът  постоя още пет минути и си тръгна. Хлопна вратата на празния апартамент и без да осъзнава накъде върви, се озова в пилешкия ресторант. Чинията с бутчето и филийката хляб го гледаха унило. Заскрежената доскоро бутилка беше пуснала съчувствена сълза. Докторът побутна порцията, отвори бирата и отпи глътка. После свали сакото от закачалката и бръкна във вътрешния джоб за да извади портфейла си и да плати сметката. Напипа някакъв плик. Разпечати го и извади от него няколко цветни фотографии: Камелия и Дракалиев се целуват; Дракалиев вдига голата Камелия на ръце и я носи към леглото; Дракалиев…

На Люцканов му прилоша. Келнерът притича към него, наля от бирата в чашата и му я подаде. Докторът жадно я изпи, изправи се, плати и тръгна към своите болни. Какви болни - та той изглеждаше по-зле от тях!

Вечерта годеницата му го посрещна с усмивка и уплашено го попита какво се е случило? Да не е прихванал някоя болест от пациентите?

- Нищо ми няма! - изръмжа маменият бъдещ съпруг.

- Поръча ли сватбените ни покани? - погали го тя с омайните си пръсти.

- Поръчах ги и дори ги нося - отвърна Люцканов и извади от джоба си плика със снимките.

Камелия плясна радостно с ръце и взе плика. Отвори го и очите й така се ококориха, че за малко щяха да изскочат. После яростно смачка фотосите и ги хвърли на земята. Подритна ги и си отиде. Повече нито се върна в дома на годеника си, нито му звънна по телефона. Доктор Дракалиев също се затри някъде. Никой не разбра дали сам е напуснал или са го уволнили заради системно нехайство.

В следващите дни Люцканов напразно се оглеждаше за своя преследвач. Надничаше зад всеки ъгъл, но оня беше потънал вдън земята. Рогоносецът заподозря, че младежът с белите маратонки може да е изпратен от Дракалиев, за да му погоди кален номер, чрез който да му демонстрира превъзходството си; но може да е проводен и от старша сестра Пепа Личкова, която не скриваше мерака си да се ожени за шефа на отделението, в което работеше. Пепа беше от няколко години разведена и живееше със сина си в жилище под наем.

Изведнъж космите върху главата на Люцканов се изправиха - сигурно апартаментът, до който го отведе преследвачът му, е този, който тя обитава в момента! При тази внезапна мисъл Люцканов захвърли престилката си и като луд хукна към фаталния жилищен блок, от чийто четвърти етаж видя истинското лице на годеницата си.

На входната врата имаше месингова табелка с надпис „Семейство Гергина и Павлин Шопови”. Сигурно в оня напрегнат момент не съм я забелязал” - помисли си запъхтеният лекар и натисна копчето на звънеца. Отвори му възрастна жена, която го изгледа любопитно.

- Кой ни търси? - чу се зад нея старчески глас и се подаде побелял дядо.

- Извинете, - каза Люцканов, но ми се струва, че с вашия син или внук бяхме тук преди седмица.

- Но ние нямаме деца - отвърна госпожата. - Нямаме нито свои, нито осиновени. Нямаме и племенник, който би могъл да ви доведе тук. Освен това вече четиридесет години не сме напускали нито за ден, нито дори за час жилището си.

- Няма къде да ходим, няма при кого да отидем - допълни старецът. - Пък и тук ни е по-интересно. Гледаме се със съседите през прозорците. Познаваме дори кътните си зъби.

- Може ли за момент и аз да погледна зъбите на вашите съседи? - прекъсна го Люцаканов.

- Може, защо да не може - съгласиха се двамата старци и му направиха път да влезе.

Докторът връхлетя като муха и залепи чело на прозореца. Да, отсреща се вижда същият апартамент, в който правиха луда любов Камелия и Дракалиев. „Сигурно ще полудея!” - помисли си Люцканов и си разтърка очите.

- Вероятно имате бинокъл, с който зяпате…, извинете, с който наблюдавате съседите си? - попита лекарят.

- Имахме, но го подарихме на съседчето над нас, което всеки ден ни купува хляб, мляко и цигари - отвърна бабата. - Момчето следва за артист във ВИТИЗ и на него му трябва да следи дали мимиката върху лицето на актьора от сцената, отговаря на думите, които произнася. Ние нямаме пари да ходим по театри и опери.

- И по оперети и балети - допълни съпругът й.

- А кой живее в отсрещния апартамент? - полюбопитства докторът.

- Преди година в него се настани младо семейство с близначета - поясни любезно госпожата.

- Жената е отпуск по майчинство, за да си гледа рожбите - допълни мъжът. - Много задружно и щастливо семейство!

- Когато ги наблюдаваме, все едно че виждаме себе си на младини с нашите мечтани деца - разплака се жената.

Докторът понечи да си тръгне.

- А вие кой сте? Какъв сте? - попита го тя, докато си триеше очите.

- Някой друг път ще ви разкажа кой съм - смутолеви Люцканов. - Сега много бързам.

- Ще ви чакаме с нетърпение - усмихна се дядото. - Станахте ни много симпатичен.

Двамата съпроводиха неочаквания си гост до вратата.

Когато се завърна в болницата и облече бялата си престилка, Люцканов влезе при пациентите си и се захвана с обичайните си задължения.

- Виждам някаква странна промяна във вас - подкачи го редовната посетителка на болницата, астматичката Фотинова.

Люцканов имаше нужда да сподели с някого душевните си терзания, затова приседна до леглото й и й разказа всичко - от началото до края.

- Цялата тази история може да бъде разплетена единствено от гледачката Астра-Луна - каза госпожата, след като внимателно го изслуша. - Идете при нея. Тя ще запали червена свещ пред едно пентаграмово огледало и в него ще види отразена цялата ви съдба. За да бъде по-категорична, тя ще ви лее разтопен восък в лунна вода и по физиономията на получената фигурка, ще стигне до името, професията и домашния адрес на вашия преследвач. Ако нямате нищо против, мога да дам номера на мобилния ви телефон на гледачката, за да ви назначи дата и час за посещение. Астра-Луна има много наситена програма, но посредством моето ходатайство ще намери време и за вас.

2.

Доктор Люцканов не успя нищо да отвърне, защото го извикаха за спешен случай. Бяха докарали изпаднало в безсъзнание младо момиче, което катастрофирало с колата си. Момичето пътувало само, съобщиха от полицията, с едната ръка кормувало, а в другата държало мобилен телефон. Вероятно е разговаряло с някого, това е отвлякло вниманието му от пътя и то се е забило в едно дърво. В личната му карта пише, че се казва Розалина Хлебарова. Люцканов събра своя екип и настани пострадалата в интензивното отделение.

През нощта при момичето влезе медицинска сестра, облечена в жълта престилка, която излъчваше топла светлина. Тя го погали по челото и го попита как се чувства. Розалина отвърна, че нищо не я боли. „Знам, знам - поклати глава слънчевата сестра. - Скоро ще ви изпишат, а сега са дошли да ви навестят съпругът ви и малкият ви син. Исках да проверя дали сте в състояние да ги приемете.” „Но аз никога не съм се омъжвала - отвърна Розалина Хлебарова. - Не съм раждала нито син, нито дъщеря.” Сестрата се направи че не я чува и отвори вратата на стаята. Влезе мъж с красива бяла роза в ръка, сложи я до възглавницата й и я целуна. „Сега ще доведа и нашия син Ангел - каза мъжът. - Той носи любимият ти шоколад. Ангел е сигурен, че щом хапнеш парченце от него, веднага ще оздравееш и ще се завърнеш у дома.” Мъжът отвори вратата и в болничната стая влезе къдрокосо момченце. То носеше шоколад, отвори го и подаде парченце от него на майка си. Розалина го пъхна в устата си и потъна в дълбок сън. Когато на сутринта отвори очи, видя до себе си доктор Люцканов. Той й се усмихна и каза:

- Така и предполагах - че ще ви видя излязла от комата. Разкажете ми как стана катастрофата?

Хлебарова му отвърна с въпрос:

- Коя беше тази сестра, която нощес доведе при мен един мъж и едно момченце? Тя каза, че това са съпругът и синът ми, но аз не съм…

- Никой не е идвал при вас - прекъсна я докторът и я хвана за ръката. - Тук мога да влизам само аз и никой друг.

- Дори сестрата с жълтата манта?

- Нямаме такава сестра.

- Сигурно повторно е влизала - упорстваше Розалина, - когато съм заспала и е взела оставения от момчето шоколад, за да не се изцапа леглото. Отнесла е и бялото цвете, което мъжът остави до възглавницата ми.

- Вероятно нещо ви се е присънило - усмихна се Люцканов. - А може да сте имали и халюцинация.

След това нареди да свалят пострадалата в стая при други болни. Настаниха госпожицата в освободеното легло до госпожа Фотинова.

- Как успяхте да се блъснете в дърво, след като пред себе си сте имали цяло шосе? - укоризнено я попита съседката й, която винаги първа научаваше новините.

- Ами как! - въздъхна Розалина. - Пътувах към офиса, в който работя, и ми се обади моят приятел Костадин. Каза, че повече не желае да се срещаме, защото се влюбил в братовчедка ми Бинка. Аз се ядосах, разкрещях се, започнах да го обвинявам в подлост, размахах гневно ръце като последната глупачка и изпуснах кормилото. После не помня какво стана.

- Тя стана каквато стана - изпухтя Фотинова. - За малко си щяла да съсипеш и живота си, и младостта си, заради една дивотия. Докторът каза, че си имала голям късмет и си се разминала с доживотната инвалидна количка. Господ се е смилил над тебе! - завърши назиданието си госпожата.

В този момент вратата на стаята се отвори и влезе един младеж с бяла роза в ръка. Приличаше на онзи, който нощес навести Розалина.

- Това е синът ми - представи го Фотинова и като се обърна към него, допълни: - Знам, че това цвете носиш за мен, но сега искам да го подариш на хубавата ми съседка.

След няколко седмици изписаната от болницата госпожа Фотинова отново навести доктор Люцканов, но не като пациентка, а като бъдеща свекърва. Помоли го да стане кум на сина й и на госпожица Розалина Хлебарова. Предаде му и молбата на бъдещата младоженка, кумата да бъде медицинската сестра с жълтата слънчева манта, която в нощта на фаталната катастрофа я е навестила. Люцканов отвърна, че в болницата няма такава медсестра и предложи за кума старшата сестра Пепа Личкова.

Сватбата се състоя в черквата „Покров Богородичен” и след една година се роди момченце, което нарекоха Ангел.

3.

Въпреки че няколко пъти гледачката Астра-Луна се обаждаше по мобилния телефон на доктора, за да му съобщи, че му е определила час за среща, той все се оправдаваше с много работа, но всъщност не искаше да чуе някоя допълнителна гадост по свой адрес.

Тази Астра-Луна се казваше Анка Луканова и беше една 80-годишна самотница. За нея се грижеше съседката й Жечка - мила и приятна млада жена, сключила граждански брак на 11.11.2011 година. Тя по всякакъв начин угаждаше на гадателката - чистеше до последната прашинка къщата, пазаруваше и готвеше любимите й гозби. Всяка вечер ароматизираше стаите с розова вода и пускаше на стария грамофон стари шлагери. Поне веднъж в месеца ходеше на битпазар и търсеше плочи с евъргрийни. Гледачката често изпадаше в особено приятни състояния, запалваше си дамска цигара и сръбваше чашка от коняка, подарен й от онзи френски инвеститор, на когото предсказа, че ще развърти успешен бизнес в България, ако вземе за съдружник инженер-химик от Видин с две различни очи.

Астра-Луна до такава степен бе възхитена от грижите на Жечка, че в първия ден на зодия Водолей нареди пасианса на Мария-Антоанета, за да се посъветва със съдбата, дали да въведе в действие една хрумнала й наскоро идея. За по-сигурно при първото пълнолуние пак извади тестето с карти и след като получи Септима на триадите, реши да действа. Венера и Марс също бяха благосклонни към идеята й. Само Сатурн се мръщеше, но гледачката не му обърна особено внимание. А идеята й беше да предложи на Жечка договор, в който й даряваше къщата си срещу грижи до смъртта й.

Този договор направо подлуди добродушната до скоро млада жена и съпруга й. Вероятно недооцененият Сатурн вероломно се е намесил в цялата ситуация, защото младото семейство бе обхванато от манията час по-скоро да се сдобие с къщата на гледачката. И Жечка реши да отрови благодетелката си. Съпругът й купи силна отрова за мишки, тя я шпикова в любимата вечерна пържола на 80-годишната баба и двамата нетърпеливо зачакаха какво ще стане. Утрото дойде, настъпи време за обяд, а Астра-Луна все така енергично продължаваше да приема своите посетители. Жечка купи нова пържола, мъжът й се сдоби с още по-силна отрова, но гледачката, както и в предишния случай, остана жива. Двамата злодеи така и не разбраха, че Роро, кучето на гледачката, бе издъхнал край реката в желанието си да уталожи силния огън в стомаха си. След него напусна божия свят и котката Жужа, която изпращаше клиентите до входната врата вместо стопанката си.

Роро умря от лакомия - той отмъкна и излапа половината от първата пържола на Жечка. Астра-Луна се усъмни в гозбата и даде на Жужа да близне от соса на втората пържола. След смъртта на косматите си приятели гледачката се обади на доктор Люцканов.

- Този път ви звъня не за да ви кажа, че за пореден път съм ви насрочила среща - едва изрече с разтреперан глас старицата, - а за да ви помоля по-скоро да дойдете, защото мисля, че искат да ме отровят.

Люцканов взе проби от двете пържоли и се оказа, че са претъпкани със смърт. Още на следващия ден Астра-Луна отиде при нотариуса, за да анулира договора за дарение. Замени името на Жечка с името на доктора. Когато се завърна, съседката й и съпругът й бяха загубили всякакво търпение. Мъжът хвърли гледачката в леглото, а жена му притисна възглавница върху лицето й. Предсказателката обаче успя по някакъв начин да се отскубне от тях, изтича в кухнята и се заключи. В момента когато натисна копчето на телефона си за връзка с доктора, убийците изкъртиха врата и отново се хвърлиха върху жертвата си. Люцканов чу писъци и ругатни. Видя, че го търси гледачката, скокна в линейката и полетя към дома на нещастницата. По пътя се обади на полицията.

За съжаление завари гледачката бездиханна. Убийците бяха арестувани веднага, въпреки че Жечка и мъжът й упорито твърдяха, че Астра-Луна се е задавила с любимия си десерт, загубила е способност да диша и въпреки усилията им е предала богу дух. В съда не им повярваха и им лепнаха солидна присъда.

4.

Доктор Люцканов наследи къщата на гледачката и отиде да живее в нея с разведената Пепа Личкова. Своя панелен апартамент отстъпи на доведения си син Борис. В момента Пепа прави опити да забременее, защото старшата сестра страшно иска да дари с дете оплешивяващия лекар. Той пък всяка нощ сънува,  че Борис го преследва с бели маратонки и протрити дънки. Момчето влиза в пилешкия ресторант и му сочи мъж и жена, лакомо нагъващи неговата порция бутчета в бял сос и допиващи неговата бира. Лекарят разпознава в тях Камелия и Дракалиев. Дракалиев го гледа през театрален бинокъл, а Камелия силно се смее. Този смях го събужда. Люцканов става, пие чаша вода и отново ляга. После цял час се пита дали наистина в суматохата не е изтървал бинокъла в ресторанта? Сигурно келнерът го е намерил и го е отмъкнал. Накрая се унася и заспива.