НЕ ГО УБИВАЙТЕ!

Васил Добрев

Милост, госпожи и господа! Не го убивайте! Поне тук може да проявите милосърдие - не се изискват пари, нито огромни усилия, а само всекидневна, най-добросъвестна и гальовна грижа като към безпомощно и беззащитно дете.
За езика става дума, за нашия роден, бащин, хубав и звучен български език. Малко усилия са потребни, за да го оставим да върви по собствените си естествени коловози. Той има невероятни сили - свои, вътрешни, малко отслабнали, защото често е боледувал. Оставете го да расте безгрижно…
Нека започнем от себе си, независимо от възрастта ни - когато сме сами или по двама, когато сме в семейството или с приятели. Тръгнем ли оттук, усилията ни скоро ще се удвоят и утроят и най-неочаквано самочувствието ни ще стане друго. Защото езикът ни е и мълчание, и мисъл, и изчакване, и действие. Той е втората ни природа - може би вечната: загадъчна, невидима, безсмъртна.
Не го убивайте! Иначе - срам за намеренията ни! Недостойно е! Нямаме ли малко запазено национално честолюбие? Защо са тези грубости: „гадняри”, „помияри” и т.н. Защо се допускат неграмотни и некултурни изказвания на някои представители на управляващите? Не звучи ли смешно демонстративно и високомерно перчене с изрази като „колаборираме”, „преференции” и други подобни опити за оригиналничене? А как ви звучи „шопинг” и „телешопинг” или „шоу” и „супершоу”? Защо ги заменихме с хубавите и понятни български думи? Да не говорим за хилядите улични нелепости на фирмените надписи… Примери, примери…
Продължим ли така - не само езика ще убием. И себе си ще убием!


в. „Полемика”, брой 9, 7-13.03. 1994 г.