Расул Рза

превод: Андрей Андреев

Понякога ми се струва,
че звездите на небето
са бисерни копчета -
откопчаваш ги
и пред теб се разтваря вселена -
без прах,
без мъгли,
без смърти и кървища;
вселена,
в която живее
преминалият през ситото на Времето
Човек…

Просвам се по очи върху земята
и дълго шепна:
„Прости, велика майко,
прости,
че си лишена
от човешко внимание…”