Мъдростта и смъртта

Лияна Фероли

* * *

Мъдростта и смъртта
са едно.
Чувствам се жива
пред тяхното лице.
Загубен отдавна
свят образ.
Дихание на
Прасветлината.
Карнавал на
душите.


* * *

Продължава да те няма,
дори и да не подозираш
за моето чакане.
И нямането е така
завладяващо,
че чак аз изчезвам.


* * *

Твоята надежда
ме сломи…
Е, добре!
Довърши мечтата си!
Бъди едно с нея!
А стъпките й, когато
се стопят
в пустинята
на ненаситата
една песъчинка
с мойто име
ще я превърне
в дъно на река.