ЕСЕНТА ДОЙДЕ В НЕДЕЛЯ

Леонид Кисельов

превод: Йордан Янков

ЕСЕНТА ДОЙДЕ В НЕДЕЛЯ

Есента дойде в градинката -
под оградата се провря.
И се огледа… Наистина
никой ли не разбра?

Спря пред девойките: - Късно е…
- Нищо. Постой за момент.
Ние към плажа бързаме
в този последен ден.

Бързат девойките. Милват ги
топлите ветрове.
И гласовете им сливат се
с птичите гласове.

—————————–

***

Суети се есенният вятър
и дъждът е вече хладен, но
листите се стелят като златни
багри върху земното платно.

По гнездата си сега тъгува
птицата. И все на юг лети…
Само листите край мен танцуват
и докосват моите гърди.

—————————–

***

Човек потънал е
в покой ужасен…
Здравей, безсъние,
как си?

Денем подскачат
ручеи мощни.
Бавно се влачат
реките нощем.

Не ща да плувам
в реките гладки.
Здравей, будуване,
млад съм.

—————————–

***

Природата не знае празнота.
В каналите се блъска водна пяна.
И даже в киното, върху екрана
преследва някой своята мечта.

И никой досега не е решил
съдбата си чрез пориви нечисти…
Със злост са пълни празните души,
а празните глави - със чужди мисли.

Във празните очи лежи тъгата…
Във празните ръце животът мре.
Морето можеш да преплуваш с катер…
Пустинята е дъно на море.

1964

—————————–

***

Омръзнаха ми тези нощни влакове
със разговори в душните купета;
дори и тази нежна необятност
на синьо-зеленикавите степи.

Омръзна ми и чакането. С тази
жестока тишина… и с думи груби
на някаква жена: „Аз днес му казах,
че идва късно… Аз съм вече друга”.

1966

—————————–

***

Във всичко вижда той несъответствие.
Петна открива на самото слънце -
разбира се, това е неестествено…
Но слънцето и със петна е слънце.


* * *

Природа не выносит пустоты.
Вода в насосе тянется за поршнем,
И даже в кинофильме, даже в прошлом,
Какие-то стремленья и мечты.

И никому еще не удалось
Пройти бесследно, избежать поступков.
Пустое сердце заполняет злость,
Чужие мысли - голову пустую.

В пустых глазах смертельная тоска,
В пустых руках обида и проклятье.
Пустыню моря вспарывает катер,
В пустыне - море серого песка.

1964

—————————–

* * *

Мне надоели ночи в поездах,
Купейных разговоров неизвестность
И горькая, волнующая нежность
В летящих мимо травах и кустах.

А этих полустанков пустота
И полутьма полуночных вокзалов!
И женский голос: «Я ему сказала:
«Ты слишком поздно. Я уже не та».

1966