Жерар дьо Нервал
Жерар дьо Нервал (псевдоним на Жерар Лабрюни, 22.05. 1808, Париж - 26.01.1855, Париж), френски поет-романтик и преводач, е роден в семейство на хирург от армията на Наполеон. Дебютира със сборника „Национални елегии и политически сатири” (1827). Като млад превежда „Фауст” на Гьоте, както и творби на Шилер, Хайне, Клопщок и др. Бързо се разочарова от Юлската революция във Франция. Създава драмата „Lеo Burckart” (1839). Поетични сборници: „Немски стихотворения” (1830), „Галантната бохема” (1855). Повести: „Дъщерите на огъня” (1854), „Мечта и действителност” (1855, още и „Орелия”). Пише исторически драми и оперни либрета („Осъждането на Фауст”, 1846). Автор на няколко сборника с историко-литературни статии („Етюди за немски поети”, 1830) и др. Описва в книги пътуванията си на Изток и в Германия „Сцени от ориенталския живот” (1848), „Пътешествие из Ориента” (1851), „Лорелай” (1852). Самоубива се в състояние на депресия, погребан в гробището Пер Лашез.
Публикации:
Поезия:
