Жан-Батист Тати-Лутар

превод: Пенчо Симов

Качих се нависоко по дървото на сезоните;
под мен разглеждам твърдата земя на миналите дни.
Когато се разтваряха полята за сеитба,
преди да кацнат птички в клоните на баобаба,
при първия сигнал на слънцето,
стъпките ти покрай мен запяваха:
звън, отмерващ ритъма на утринното очищение…
Качих се нависоко по дървото на сезоните.
В петнадесетия пореден ден на новолунието
узнай, че сълзите еднички досега
запълват твоето отсъствие
и, капка подир капка, облекчават
тежестта на твоя образ над очите ми;
вечер на рогозката си бдя, пропита цялата от теб,
сякаш че те нося в себе си за втори път.