НА БАЩА МИ

Жужа Раб

превод: Найден Вълчев

                      Linquenda tellus et domus
                           et placens uhor…*
                                                   Хораций

Недей се връща само в паметта
и само на Бакон при хълма дъбов.
Дъхтят онези есенни места
и днес на мокър мъх и бели гъби.
На болничния стар прозорец ти
стоиш невъзвратим и блед в халата
и гледаш как навън дъждът плющи,
как свири ноемврийски нощен вятър.
Недей си спомня само пролетта
и езерната пир с вълните бели,
с които млад вървеше през света
и със които вече се разделяш.
Прости ми цялата жестокост, знай -
самата мен тя дави ме горчиво,
но тръгват си и в тъмния безкрай
се губят вече патиците диви.
И не звъни смехът зад оня праг,
през който аз щастлива се завръщах,
и не засипва оня синкав сняг
пътечката към старата ни къща.
Един след друг си тръгнаха от нас
онези, за които пътя свърши.
Къде са божествата в този час,
да видят как и твоя клон се кърши.
Сълза не блясва и не еква стон.
Дъждът вали и срещу мене нямо
на времето от вечния сезон
усмихва ни се черен ръбест мрамор.
Звездите вече гледат в теб. Плача
стои със мен до голата тополка.

- Прощавай! - викам диво, а мълча,
пронизана от яснота и болка.

—————————–

* Ще изоставиш ти градината, дома си и съпругата си мила…