Хелмут Рихтер

превод: Кръстьо Станишев

СОНЕТ ЗА НЕПОПРАВИМИТЕ

Закрещяха, сякаш полудяха,
щом ги грабна страшният въртоп.
И непоправимите разбраха,
че - предсказан - плисва се потоп.

Викаха и махаха ръцете
към храбреца, хвърлил се без страх
да спасява своите, дордето
сред водите се изгуби с тях…

Мътните вълни за миг го скриха…
От потънали прозорци там
женски ли коси се появиха?

Нямаше и кой да види… Знам,
ако бяхте там, че щяхте вие
да възпрете водната стихия.

МЕЖДИННО КАЦАНЕ

Какво е вече за мене Нанинг?
Митническа станция в една чужда страна,
теснина за всичко, което взривяваше теснини,
съпротива на всичко, което се съпротивяваше.
Какво търсех тук, на час от Ханой?
Тук тутакси чух какво свиреха.
Боже мой! И н т е р н а ц и о н а л а!
Дори по високоговорителя - бе кощунство за мене,
тук бях само защото не излетя самолетът.
Цвъртенето на щурците бе само
ехо от белезниците на Хо Ши Мин,
сладкият дъх на камелиите беше
като следа от безкрайно скритото време…

Вечерта застанах до прозореца, изпърво без изглед,
планините и стенният параван от лак и седеф
ограничаваха гледката към тъмната долина,
не чух никъде песни… Но тъкмо тогава
тишината полегна като прах по неподвижната шума
и видях: т у к нощта е един изнурителен ден!
Н и щ о тук не е сякаш на себе си оставено
и не само чужденецът тук не е чужд.
Слабата сянка пред вратата ми - може би беше
един другар…
                             Ах, брате!

АНТИГОНА ANNO СЕГА

Тя бе сама, когато се изправи.
Позна я всеки мигом, но така
очи извърна, за да я забрави,
като че ли съглежда чужденка.

Видя го по лицата - изваяния
на радост зла… Сега на своя брат
страната ако вземе - като в ад
зазидана ще бъде от мълчание…

Тогава я напусна смелостта.
Не бе добре - разбираше го тя:
съвсем сама, изправена и бледа.

И мълчаливо и сломено седна.
Тогава всички сведоха очите,
от срам ужасен сякаш че превити.