Сесил Перен

превод: Пенчо Симов

Наслада да си болна в детските си дни,
но само леко болна… Истинска наслада…
Не може никой никога да замени
милувката на майка ми - тогава млада!

… Кандилото блещука пак като преди
и чайникът приятелски ми шушне нещо,
а някъде съвсем наблизо мама бди,
за да ме разхлади, ако ми е горещо.

Ще ми разказва тя на следващия ден
отново приказката за добрата фея…
От образа й всеки миг е озарен -
нали във феята аз все съзирах нея?…

Наслада бе да страдаш мъничко, едва,
и болката с неясен чар да те обгръща -
детинска скръб, изтрита с майчини слова,
която спомена ти в светъл лъч превръща!