Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов

превод: Пенчо Симов

Критико, за сонета с насмешка не съди!
Достигна Шекспир в него най-истинската мярка,
с въздишките си в лютня превърна го Петрарка,
подкрепа бе на Тасо в безбройните беди.

Изгнаникът Камоенс съдбата победи,
възпявайки чрез него и любовта си жарка.
С цвета му миртов Данте прибави багра ярка
към лавъра, обкичил челото му преди.

Като се върна Спенсър от острова на феи,
заключи във сонета и чувства, и идеи.
Прогледна сякаш Милтън чрез скръбния му чар.

Бих върнал аз сонета във френските градини.
С тъй флорентинско цвете пръв дю Беле дари ни,
обичаше го, зная, и старият Ронсар.