ПЛЕВЕНСКОТО ДРУЖЕСТВО НА ПИСАТЕЛИТЕ – НА 30 ГОДИНИ

Стефан Моллов

В края на ХІХ и началото на ХХ век е съществувала оспорвана дискусия между тогавашните български писатели дали да бъде създадена писателска организация. Мнозинството от тях, между които и някои от класиците на българската литература, са възпирали процеса на образуване на писателски съюз, макар че неформално са се събирали, контактували са помежду си в малки групи и сдружения, в любими кафенета и кръчми, провеждали са литературни прояви в салоните на читалищата или в в други културни институти. Единомислието за създаване на писателска организация спохожда писателите във важен момент – явява се необходимост от колегиална и хуманитарна помощ за някои творци. Събират се средства, например, за лечението на Яворов, както и за Йордан Йовков… така през 1913 година тръгва дългият организационен път на Съюза на българските писатели. Сред неговите основоположници, за наша гордост, е и Никола Ракитин.
В брой 1/2004 г. на алманах „Мизия” писателят Георги Стойков разказва за организирания литературен живот в плевенския регион и затова няма да повтарям казаното. Имам много лични впечатления за организираната литературна дейност. През 1953 г., като ученик бях приет в авторитетния за онова време литературен кръжок „Цветан Спасов”, към читалище „Съгласие – 1869” – Плевен. Още тогава разбрах огромното значение на общуването между литературните творци и че без активна организационна дейност е немислимо истинското израстване и реализиране на творческата личност. Световната практика недвусмислено е доказала това. Достатъчно е да споменем думите на Хемингуей: „Винаги общувайте с хората от занаята”. Друг е въпросът кой и как умее да контактува с колегите си, с каква цел участва в организационните изяви – за да използва колектива за лични интереси или да е от полза и за другите. Примери от литературния живот на Плевен има достатъчно и в двете посоки.
Създаването на Дружеството на писателите към СБП се посреща с радост от изявените по онова време плевенски творци. Осъществи се тяхната отколешна мечта за „измъкване” от кръжочната им творческа квалификация. Според условията в местното дружество можеха да влязат само онези, които бяха членове на Съюза на българските писатели. По това време имаше плевенски писатели, които не бяха членове на СБП, защото това ставаше доста трудно. Партийните и административни градски и окръжни ръководства безпроблемно финансираха дружеството: „Къща на писателите, творческа база в парк „Кайлъка”, няколко щатни бройки персонал, средства за литературните прояви, 100000 лв. за алманах „Мизия” и пр. Всичко това не би било лошо, ако средствата и възможностите можеха да се ползват от самите плевенски писатели и творци. След 1989 г., когато секнаха финансовите потоци към Дружеството на писателите, неговите членове го изоставиха. На негово място ентусиазирани плевенски литературни творци пложиха основите на своя писателска организация с демократично избрано ръководство: Деко Василев – председател, Любен Христов – секретар, Найден Зеленогорски, Иван Каневчев и Стефан Моллов. Членството стана достъпно за всички местни таланти. По-късно, с цел да помогнат на Дружеството, възстановиха членството си Христо Ганов, Георги Константинов, Найден Вълчев, Иван Дочев, Иван Кръстев, Захарина Лалова, писатели, които са с плевенски произход, но живеят в столицата. Те всички са известни имена в българската литература. В помощ на Плевенското дружество се притекоха и творци като Николай Петев, Ефтим Ефтимов, Благовеста Касабова, Марин Кадиев, Романьола Мирославова и др.
По волята на членовете на Плевенското писателско сдружение на 31 януари 2003 г. бях избран за председател. От богатото финансово състояние на плевенската писателска организация нямаше и помен. Гордостта на плевенснките писатели – Домът на писателя „Дачева къща”, беше отнета от тогавашното общинско ръководство.
Доверието, което ми гласуваха – да оглавя писателското дружество, представителите на средното покорение: Валентина Атанасова, Катя Николова, Весела Димова, Христина Комаревска, Рита Генадиева, Адалберт Николов, Татяна Любенова, Лалка Павлова, Цвятко Маринов, Ена Цветанова, Елена Вълкова и други, както и от по-възрастните – Васил Божинов, Генади Николов, Пенка Атанасова, Цветан Розов, Трифон Стойчев, Петко Спасов и други, ме окуражиха и амбицираха да докажа на плевенската общественост, че заедно можем да осъществим добра творческа дейност. Предложението ми да се обърнем за помощ и подкрепа към общинското ръководство с кмет Найден Зеленогорски беше подкрепено и за кратко време резултатите бяха впечатляващи.
Днес Дружеството на писателите в Плевен разполага с Първановата къща, в която се помещава клуб „Слово”. Алманах „Мизия” придоби впечатляващ графичен дизайн и стана достъпен – в него могат да участват всички литературни плевенски творци, без да им се поставят каквито и да било условия, освен едно – да са талантливи. Обемът на алманаха достигна 200 страници. На разположение на Дружеството за провеждане на организационни прояви са всички плевенски зали. За периода 2003 – 2008 г. са проведени 240 прояви. Членове на СБП са 13 души, в Съюза на независимите български писатели членуват 12 творци от Плевен. В града се провеждат международни литературни дни. През 2008 г. Международната писателска среща „Побратимени светове” се състоя за пети път, с участието на писатели и творци от побратимени на Плевен градове.
В диалога между националните култури и творческите генерации Плевенското писателско дружество утвърждава своята идентичност, с която достойно присъства в българското културно време-пространство.