Диана Балико

превод от руски: Спаска Гацева

(Из най-новата й книга „101 стихотворения за теб”, Минск, 2012 г.)

ПРОВИНЦИАЛНА ЖУЛИЕТА

Провинциална Жулиета.
Неправа. Смешна. В пъти - сто.
Не според възрастта облечена,
а в бутафорничко палто.

На петдесет. Манто червено
от плюш, кресливо недотам,
когато през сълзи на сцената
премята го насам - натам.

Неловко на колене пада,
реди си ролята докрай.
Почти умряла, за награда
от живите най-жива май.

Такава глупава история.
Провинция. Актриса. Мор.
Животец - цяла бутафория
сред неизпрания декор.

БЕЗ ДОЗА

Аз и не помня как всичко започна наистина.
С уморените ни очи дали бе не разбрах -
толкова хладна печал - и една истинска
луничка на брадата ти като
сълза.
Аз и не помня…

НА КИНО С ТЕБ

И тъгата ти ще ми вселиш.
Но сега в дъждовния следобед
без задръжки с мен се веселиш,
а и аз владея небосвода.

Ще заминеш, сякаш снежен прах,
някой ден несъвместим със моя.
Но сега целувай моя смях,
но сега люби ме, аз съм твоя.

И повярвай всичко е наред,
зад завоя нищичко не зная:
искам днес да съм на кино с теб,
за вечеря, служба - да нехая.

МОИТЕ ПЕЧАЛИ

Някъде във тоя свят, огромния,
неродените мои за мене се молят,
с пухкави пръстчета ми отнемат всички печали,
Господи, мили, колко по вас скучая.

ИЗПИТ

Не, не роман - стихотворение,
дванайсет строфи, не роман.
Въздишка всяка. Откровение.
Не, не урок, а изпит - знам.

И в тая страшна неизбежност
за трима го държа. Суров.
Очите ме болят от нежност
и от прозрение: „Любов!”

Сълзите давят ме, кристали,
изгарят, падат във несвяст.
На изпит - тайнство фатално -
дванайсет строфи са на власт.

…ЗЕМЯТА МИ НЕБЕ ЩЕ СТАНЕ…

Трийсет и осми етаж.
Да избягам реших
през стъклото оттук,
от дома ти - на страж -
като стих
да изляза, напук.

Да остане от шлейфа ми
дъх на коприна,
на любов, на коси.
Долу малкият елф
да поплаче в градината
с цветни сълзи.

…ЩЕ ОТЛЕТЯ…

Фигура странна броди по градските улици.
Наблюдавам как ме отблъскват моите „АЗ”-
непреброени, неосъществени, отминали,
неодушевени, трагично загинали
вместо мене - от раз.

Не им водя отчет, не пресмятам в количество -
плюс - минус едно умиране в ден.
Кой ли с властна ръка изкорубил е всичкото
електричество? И сега се разпадам
на сянка и тлен.

Все по-призрачна, по-прозрачна и безтегловна,
моите кости - чупливи и леки.
Под дъжда ще изляза с чадър. И ще отлитна,
сърцето си мъртво стиснала в шепи.

ТЕЛЕГРАМА ДО ДОМА

За всички къщурки сиви
днес пея - слава.
Химн - за играчките мили,
родните ми дъбрави.

Кучи възторг - за табуретката,
дивана и одеалото,
за котката и съседката -
ще дойда - зная!

Ще съм размирна чайка
и щерка порочна.
А вие по мен скучайте,
посрещайте - точка.