Жоашен дю Беле

превод: Пенчо Симов

***

Във рохкава бразда когато хвърлят семе,
поникват стъбълца и сок по тях снове,
а после всички те надигат класове,
наливайки зърна като желано бреме.

Работният селяк в десница сърп ще вземе,
когато с цвят златист класът го призове;
ще легнат сноп след сноп във стройни редове,
когато най-подир за жътва дойде време.

В империя растял и зреел Рим така
и паднал покосен от варварска ръка -
остават само куп развалини, които

ограбва всеки днес, тъй както скитник стар
върви, събирайки зрънцата зряло жито,
изронени подир нехайния жътвар.