Жоашен дю Беле (Йоахим дю Беле, Joachim du Bellay), френски поет и критик, представител на Плеядата, e роден през 1522 г. в замъка Тюрмелиер до Лире, в Анжу. Родителите му умират, когато е 10-годишен. Отгледан от по-големия си брат. Завършва право в Поатие и Париж, заема високи постове като католически духовник, но после се отдава изцяло на поезията. През 1549 г. издава първите си сонети, пише трактата „Защита и прослава на френския език” (1549). Посланик в Рим (1553-1557). След 1553 г. скъсва с линията на Петрарка, на когото подражава и се ориентира към реалистична лирика. Превежда Вергилий. Завръща се във Франция и през 1558 г. публикува два поетични сборника. Автор на „Лирически стихове”, „Речи” (1556-1559), „Съжаления”, „Римски древности”, „Селски игри”, „Придворният поет” (сатира, 1559) и др. Умира на 37 г. на 1.01.1560 г. в Париж.

Публикации:

Поезия:

ВЪВ РОХКАВА БРАЗДА КОГАТО ХВЪРЛЯТ СЕМЕ…/ превод: Пенчо Симов/ брой 41 юни 2012