Димитър Васин

УРОК

Най-сладкият плод най-горчиво се стига -
надигам се стъпка високо да мина,
минавам родени и зрели след мене -
разменяме роли, за друго не моля.
Но кой ли не пита-разпитва избрано
обратно за пътя оставен?
Остава назад да открия -
плода да открия - най-сладкия.
Боже, кой ще плати за разходката?

Горчи ми от хубост и хуквам
напук да настигна родените вчера,
да взема плода и да падна с познатата истина:
най-сладкият плод най-горчиво се стига…

ВДЪХНОВЕНИЕ

Клоните олекнаха от сухо
и ме приземиха.
Викам - чуха ме и мъртви
живите преди да ме надигнат.
Стигат ме различия -
и приличам
приземен на себе си.

И на себе си повтарям
малкото, което имам,
да го пазя.

Смазах малкото земя,
но не мога да си изкопая гроба.

Сухо е и клоните олекнаха.
Минах с песен - с песен и отминах
по пътечката…

НЕУЛУЧЕНО

Блъсна ме в копривата, приятелю,
блъсна, а не бях те предизвикал.
Лика съм прилика вече
със идеите си.
Лика съм прилика
и със огъня.

Мислеха ли го омразата и завистта?

От идеите си - и в копривата -
никога не съм отстъпвал.
Огъня навсякъде прегръщам.
Късно е вината в друг да соча.

Блъсна ме в копривата, приятелю,
блъсна ме пресметнато.
Но не всяка сметка винаги е точна.

ДВАМА

Слънцето в градчето
винаги ни е намирало
и е връзвало наблизо
сянката ни.
Винаги наблизо.

Идва миг и сянката е
по-голяма от човека.

Сянката и мен побира
в себе си.
Лесно й е
и когато я настъпя.
Само
никога не се отвърза
от съдбата ми,
никога не ме настъпи тя…

КРЪСТНИК

Топъл дъжд се кротна -
мокри и измокри
мисълта ми.
Думите ми дави
в локва.

Строфа
ритъма подхвана
и дъжда римува
с болката.

Радостта е за децата
и за влюбени.

А родилката отсреща
мисли,
че на дъщеря й
ще върви животът
по вода.

Изведнъж дъждът щастливо
полудя…

НАЯВЕ

Ти си ме сънувала. И във съня си
си ме пазила… Празно място
празникът ми не остави.
Брава
не оключи чувствата ми.
Чу ли?
Чувствата ми във съня ти
чукат.
И съня ти търсят те свободни.
И напущат те съня свободни.

Ти си ме сънувала…

Будни ми са чувствата от думи.
Думите римуват чувствата ми.
Аз рискувам да ти светя -
двамата рискуваме.

Ти си ме сънувала…

С ТЕБЕ

Излъганият ще излъже също.
Но връща ли се дума отдалече,
изречена напусто?
За къщата,
отворила и покрива за тебе,
изкуството е да събира
и да показва
изтритото от паметта ми.

Подай ми в тъмното
ръката си.
Изгазих светлото си сам.
Помамиха ме стъпките ти
към къщата и към смъртта ми.

Предаденият, мила, не предава.

Остава думата,
която ще повторя с истината…