ИЗ ” БОГИНИТЕ КРИЯТ ПОЛА СИ ЗАД ЛУНАТА”

Фернандо Сабидо Санчес

превод от испански: Димо Койчев и Магдалена Бояджиева

III
                   На Моника Лопес Бордон
                   поетеса и приятелка

Богините крият пола си зад луната

боейки се от вихрушките звезди в траур
и останки от безкрайност.

В нощите на пълнолуние чувствеността им
се засилва и оплаквайки се от смущението,
в което ги е вкарало въздържанието,
те се завръщат показвайки своята голота
стегната в бельо от облаци.

Междувременно, ври кръвта на богините
и те изискват от Олимп обилно семе,
което разпиляват разточително
сред глъчка и ненужна врява.

VI

САМОТА

И във жените, живели интензивно
не се откриват отговорите, наблюдавам ги
как се укриват в драматична уплаха
или разделят последните ъгли
с недоловими фрагменти светлина.

Очите на времето разкриват тяхната голота,
ако ги питам за любовта, демонстрират
раните си от секса, профила на измамата
и палачите.

Сега гледат към хоризонта объркани
загърнати в една вяра с изтекъл срок
и в своята самота.