ПЕСЕН
превод: Пенчо Симов
ПЕСЕН
Гласът на славея в зелената дъбрава,
когото чувам в дневна светлина и мрак,
сърцето ми услажда и успокоява
и аз желая да подхвана песен пак;
запявам я със жар - това е моят знак
за тая, на която нося само слава.
Сърцето ми щастливи мигове ще изживява,
ако зовът ми долети до нея чак.
В сърцето ми лъжа, непостоянство няма
към тая, от която аз съм запленен;
обичам я отдавна с нежност най-голяма,
но премълчавам туй пред нея всеки ден,
понеже хубостта й буди смут у мен
и аз оставам ням, ако се случим двама;
по-страшно от завръщането няма,
не смея да я гледам и стоя смутен.
Дано ми позволи и занапред небето
в сърцето ми да не проникне порив нов -
дори Тристан - човекът, пил от питието
на любовта - не е постигнал тоя нежен зов.
На всичко аз - дори на лудост - съм готов,
залагам си ума, душата и сърцето;
боя се да не ме срази смъртта, додето
не съм заслужил нея, нейната любов.
Ала ще бъда най-щастлив от всички хора,
ако за нея мога да умра.
По хубост и по ум не съществува втора;
възславям погледа си, който я избра
между стотици - нежна и добра -
от всички, дето бяха там - о, аз опора
изгубих; оттогава без умора
у мене чувството се разгоря.
Отивай, песен, вест носи от мен веднага,
където и не дръзвам да се мярна аз -
понеже ревността над мен ръка протяга
дори преди да е настъпил оня час,
във който би разцъфнала любов за нас!
Измъчва други ревността - на мен предлага
в сравнение със тях жестоката облага:
против желанието си да сдържам глас.
—————————–
CHANSON
La douce voiz du louseignol sauvage
Qu’oi nuit et jour cointoier et tentir
M’adoucist si le cuer et rassouage
Qu’or ai talent que chant pour esbaudir;
Bien doi chanter puis qu’il vient a plaisir
Cele qui j’ai fait de cuer lige homage;
Si doi avoir grant joie en mon corage,
S’ele me veut a son oez retenir.
Onques vers li n’eu faus cuer ne volage,
Si m’en devroit pour tant mieuz avenir,
Ainz l’aim et serf et aour par usage,
Maiz ne li os mon pense descouvrir,
Quar sa biautez me fait tant esbahir
Que je ne sai devant li nul language;
Nis reguarder n’os son simple visage,
Tant en redout mes ieuz a departir.
Tant ai en li ferm assis mon corage
Qu’ailleurs ne pens, et Diex m’en lait joir!
C’onques Tristanz, qui but le beverage,
Pluz loiaument n’ama sanz repentir;
Quar g’i met tout, cuer et cors et desir,
Force et pooir, ne sai se faiz folage;
Encor me dout qu’en trestout mon eage
Ne puisse assez li et s’amour servir.
Je ne dis pas que je face folage,
Nis se pour li me devoie morir,
Qu’el mont ne truis tant bele ne si sage,
Ne nule rienz n’est tant a mon desir;
Mout aim mes ieuz qui me firent choisir;
Lors que la vi, li laissai en hostage
Mon cuer, qui puiz i a fait lonc estage,
Ne ja nul jour ne l’en quier departir.
Chancon, va t’en pour faire mon message
La u je n’os trestourner ne guenchir,
Quar tant redout la fole gent ombrage
Qui devinent, ainz qu’il puist avenir,
Les bienz d’amours (Diex les puis maleir!)
A maint amant ont fait ire et damage;
Maiz j’ai de ce mout cruel avantage
Qu’il les m’estuet seur mon pois obeir.
