Апостолос Мелахринос

превод: Кръстьо Станишев

ПАК ВАЛИ…

Пак вали!…
Във улиците крайни
твоите псалми в тъга политват.
Малката душа сега ухае,
тялото - изправено в молитва.

Пак вали!
И над прозорци тъмни
чуй! Мистичните икони плачат,
от слънца изписани с кръвта им,
докато тя пя псалми във здрача.

Пак вали!
П о м н и, шепти тъгата
и псалмите й дъждовни слитат;
бяла и измокрена, душата
вече не издържа на сълзите.

Пак вали!…

СБОГОМ

Отново ме измъчва болка по всичко невидяно…
Вървях без път, ловец на сенки, в безумен здрач се спуснах
към стройното дърво, което от тебе в миг израсна
със плодове презрели - твойте неуловими устни.

Преследва ме самотно ехо в пътеки, увенчани
със траурни цветя, които откъсвам аз безстрастно,
п о м н и в градините висящи последното ни с б о г о м,
което твоят глас кристален прошепна в изнемога.