Георги Ангелов

… Дракула ли? - би възкликнал читателят.- Вампирът от стотиците филми? Този, чийто образ пълни джобовете на продуценти и Холивуд ? Пак за него ли?

Но… Дракула от тягостните холивудски ленти е един, той е плод на целенасочена пропаганда, чиято цел днес е, както по всичко личи, окончателното оглупяване на покорените “аборигени”, превръщането им в оскотели потребители и потънали в инфернални страхове пациенти на клиниките; истинският Влад е друг, искам да ти разкажа, читателю, именно за него, героя на Влахия.

Предполагам, че самият Дракула би бил точно толкова възмутен от избора на един треторазреден дъблински писач  да го превърне в мит на злото, колкото  и читателят, попаднал по някакъв начин в средновековна Влахия и убедил се със собствените си очи, че всички преписвани садистични извращения на Влад са били… съобразени с тогавашните закони, изопачени, преувеличени или просто липсват.

Кой е бил заинтересуван това да се случи?

Госпожа Глупост? Разбира се. Но не само тя. Твърде премислен, дълготраен и настойчив е митът за Дракула, за да бъде спонтанен изблик на банално невежество.

Политическата коректност е хидра с много глави.

Същите, които са превърнали Влад в отблъскващ персонаж обикновено или сатанизират неудобните им личности, или ги премълчават.

А повторената сто пъти лъжа… има свойството да преминава и през иглено ухо.

1.

Когато за първи път потърсих в българския, английски и руски интернет  нещо повече за Дракула, се изненадах колко прав е създателят на книгата за госпожа Глупост - благородният и състрадателен Еразъм. Удивително неправдоподобни слухове се повтарят до изнемога с непоклатима категоричност, съмнителни сведения прелитат от тема в тема и от статия в статия, въпиющо незнание се смесва със самодоволна убеденост. И така с неотслабващо вдъхновение, години наред. Все едно някой съвсем съзнателно беше смесил картите, като преди това бе скрил козовете, и ги беше подхвърлил във въздуха: търсете, драги! А масата, знайно е, не търси - тя рециклира слухове, недомлъвки, враждебни и приятелски речитативи. Всичко. И го предава по веригата. Именно за тази ленива, удобна всеядност е предназначен митът за злобния Влад, набиващ на кол по 30 000 души наведнъж, а по-късно, за да не загуби тренинг в затвора - и мишки. За нея е предназначен и холивудският таласъм, тровещ съня на подрастващите с лабилна психика. Отношението към Влад на мисловно инертната био-маса, наричана за удобство електорат,  заслужава специално внимание. Защото днешните културни полуфабрикати - от чалга до различните шоу и тв-игри (постмодернизмът, иначе храбър и отегчено-снизходителен към “архаичните” си  роднини, свенливо и отдавна се тули в тази стройна редица) са насочени към нея.

Но и я моделират като такава.

По  тертипа на прочутата карикатура: две прасета лапат лакомо помията, която се стича от телевизора.

За интернет не съм сигурен.

Защото контролът в него не е така пещерен, както в телевизията или пресата, поне засега.

Или се лъжа?

По-угнетяващо от популярния (популярен за кого?) мит за вампира е само търсенето на материали в интернет за историческия Влад. Не ви го препоръчвам. Почти сигурно е, че ще ви срещнат  всички отблъскващи образи от човешкото подсъзнание през вековете. Влад устойчиво е заклещен в определена визуална, смислова и медийна матрица, от която измъкването е  трудно. Много трудно…

Не се е измъкнал от клещите на Турция, от мъртвата хватка на неверните си боляри, от Краля-слънце на Унгария, от  козните на хитрите и многоречиви саксонски търговци, впрегнали находчиво за очерняне на името му и Гутенберговото изобретение, та сега ли - когато една залязваща империя тиражира бездарната си - свръхидеологизирана или пошла, а често и двете, медийна пропаганда по целия свят, ще успее?

Бедни Влад, защо не умря при Поенари?

2.

Когато Стефан Цанев съобщава, че заварил някога гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ запусната и  осеяна с нечистотии, не може неволно да не си представим внушителната (висока 64 метра, построена 1556 г.) часовникова кула на малката средновековна крепост в Югоизточна Трансилвания  Сигишоара,  където, според повечето изследователи, се ражда Влад. Кулата сега е исторически музей, под егидата на Юнеско, наблизо е домът на Търговската улица, където вероятно се е родил нашият герой.  За Омир спорили 7 града, за Влад също се водят спорове. Някои предполагат, че се е родил в замъка Поенари, други сочат напразно замъка Бран, трети, те са българи, споменават Свищов. Впрочем, Свищов ще се намеси още веднъж в историята му - с мълвата за някаква тайнствена любовна връзка. Българска следа ще открият и в Никопол, и във Видин, и в Русе, а историкът Божидар Димитров направо ще отсече, че князът е българин…

Кварталът, където расте в родната Сигишоара, е бил за отбрано бизнес общество - саксонци и унгарци.  По-късно той вижда в тяхно лице вътрешен враг и ги наказва сурово. Кой е надделял можем да преценим по блудкавите американски кинопродукции - те прихващат глупавата история за лошия Влад точно от четивата на тези търговци, успешно разпространили се на Запад през Средновековието и ехидно разцъфтели в булевардното романче на Брам Стокър и неговите последователи. Истинският вампир винаги е бил Златния телец, на когото са служили споменатите бизнес дейци - все едно дали средновековни или съвременни…

Промъквайки се през тъмната гора от лъжи и  полуистини за Влад се натъкваме на печалната констатация: “Името му, прозвището, сана и даже реда в династията на Бесарабите са спорни.”

Да се опитаме да обобщим.

Разполагат годината на раждането му от 1428-1429 до 1430-1431. Даже годината не е сигурна. Приетата дата е 7.12.1431 г.

Правилното му име е Влад или Владислав, син на Влад, Бесараб, а титлата му е княз-воевода на Влахия. Воевода, господар, и в никакъв случай граф. Сам той понякога се е подписвал и като “Vladislaus”.

Редът му в династията често е спряган и като трети, и като четвърти. Наложило се е трети. Относно името Дракула, историчката Елизабет Милър твърди, че на редица румънски историци то не допада поради манипулативната препратка към романа на Стокър и добавя: “Не съществуват доказателства, че Влад го е употребявал за себе си. Но от друга страна терминът “Дракула” (или езикови варианти на името) е използван от самия Влад на няколко пъти в писмата и документите, пазени в румънските музеи.”

Мирча Михай ще добави, че по-точно става дума за две писма.

Майка му е изписвана като Снежна, а понякога и като Княжна - била е молдовска благородничка,  дъщеря на молдовския владетел Александру чел Бун, според други - трансилванска княгиня. Знае се, че тя е участвала дейно във възпитанието и  ранното образование на Влад.

Сведенията за баща му не са така фрагментарни. Незаконен син (р. 1390) на влашкия Карл Велики - Мирча Стария (1387-1417), внук на воеводата Александър І и правнук на самия Йоан Бесараб Велики (1290 -1310), основателя на Влашката държава, Влад-старши се озовал в Трансилвания по неволя - в изгнание.

Род на пълководци, държавници, дипломати…

“След смъртта на баща си Мирча Влад-старши живее в Трансилвания в саксонските градове, после при Сигизмунд; в Нюрнберг (в крепостта Империал - б.м.) влиза в Ордена на Дракона през 1431 г. Именно Сигизмунд издига кандидатурата му за влашки владетел с оглед бъдещата борба с турците” - пише карпатският краевед Михайла Федака. По време на раждането на Влад баща му е военен губернатор на Трансилвания, която тогава е под унгарска власт. Оглавява граничните войски в района. След дългите битки между Дан ІІ и Раду ІІ Празна глава наследниците на Раду І се разделили на два враждуващи лагера: потомците на Мирча І (Дракулещи) и на Дан ІІ (Данещи). Турците и унгарците непрестанно ще използват това  противопоставяне, от което Влахия ще бъде само губеща.

Кубратовият сноп е универсален символ.

Когато Влад е на 5-6 години баща му, определян неслучайно като кадърен политик,  става владетел на Влахия  - през 1436-1437 г., с подкрепата на унгарския крал Сигизмунд Люксембурски. Семейството се мести от Сигишоара (Милър посочва 1436)  в столицата на Влахия - Търговище. Трудно е било на Влад-баща: короната не се предавала по наследство, владетелят бил избиран от митрополита и болярите, единственото изискване било кандидатът да е с благороден произход и с православно вероизповедание: той го имал, но…все пак бил наложен на престола от Унгария, а в страната голяма част от болярите били настроени протурски, така че трябвало да се съобразява до голяма степен и с тях.

Неукрепнал на престола, го сполетява беда: през 1437 умира неговият покровител Сигизмунд. Две думи за Ордена, възобновен от Сигизмунд. Истинският Орден на Дракона е дело на сърбите-християни и аристократи. Бил е  рицарски и православен орден, създаден за борба с турците от сръбския княз Милош Обилич, учреден след пораженията от турците. Състоял се едва от 12 души. След разгрома на Косово поле единственият оцелял от дванайсетицата Стефан Лазаревич бяга в Унгария. От него Сигизмунд, по това време унгарски крал, а по-късно император на Свещената римска империя, поема щафетата за т. нар. Орден на Дракона (13. 02. 1408). Историците твърдят, че целта на Сигизмунд е била и геополитическа - покрай борбата с бунтовните хусити и османците, да налага и своя контрол върху държавниците от Източна Европа. Така че защо да не предположим, че с прозвището Дракула Влад-младши обозначил и уважение към рицарския идеал, мъжката дружба, идеалите на баща си и въобще към паметта на покойния си родител. В този ред на мисли се питам дали не е изразил и почитта си към т.нар “европейски ценности” на своето време, наивната си надежда за подкрепа от Западна Европа?

А какво е получил в отплата?

Вероятен сценарий: група скучаещи джентълмени, на свещи, след вечеря, с чаша бренди в ръка, в библиотеката или в хола, са заговорили от немай-къде за призраци, таласъми и прочие твари и го споменали като… вампир, поради потресаващото си невежество относно Балканите и многовековните страдания на тукашните народи. А Стокър развил тази пошлост, увековечил я и й дал подобаващ обществен резонанс.

Сигизмунд умира. Замества го Владислав. Тази смърт предопределя и бъдещата участ на Дракул и синовете му.

Можем да си представим Влад-баща и Влад-син като събирателен образ на Сизиф.

И двамата търкалят своя камък по склона на историята, към виделото, към успеха, към свободата и просперитета на своя народ, но боговете (в случая Унгария и Турция - всяка по своему) събарят този камък, рушат усилията им, постигнатата с огромно напрежение частична независимост. Но те поемат държавническата си съдба отново и отново.

Но ако от турците не може да се очаква и друго, то какво да кажем за християнска Унгария?

През 1437 г. Влад-баща сключва принудителен съюз с османците, става васал на султана, започва да изплаща данък (10 000 дуката) на Турция, какъвто е изплащал някога и баща му - Мирча Стария, а Влахия е обявена за привилегирована провинция.  Тогава Влад е шест-седемгодишен, живее в Търговище, занимава се, по думите на М. Михай, с плуване (по-късно мнозина ще потвърдят че е бил добър плувец), фехтовка, рицарски турнири, стрелба с лък, езда (обичал да обяздва диви коне, бил е и изключителен кавалерист), учи история, етикет, хуманитарни науки, (любопитен факт е, че е автор и на сонети, три от които достигат до нас на латински и италиански език),  политическо и отчасти църковно право. Представяният по-късно като кървав и невеж балкански изверг научава осем езика (освен румънски и усвоения по неволя турски, той говори свободно италиански, френски, латински, немски, унгарски и, разбира се, старобългарски - езикът на официалната кореспонденция чак до 19 век). На този съзидателен фон можем да предположим какво преживява невръстното момче, когато баща му е принуден да придружи турците в разбойническия поход на Мурад ІІ в Трансилвания през 1438 г. Саксонските градове са ограбени (според Мехмед Нешри османците стигнали “чак до Зигин (Сибиу)” - след тях остават четири опустошени града, взети са 70 000 пленници. В интерес на истината трябва да кажем, че Дракул изиграва ролята на възпиращ фактор, а и с участието си в похода прави опити за следващо връщане на завзетите крепости.

През 1442 Влад-баща дава на султана, “съмняващ се в лоялността му”, за заложници децата си - нашия герой и брат му Раду, същият, който по-късно, минал през лъстивите турски хареми (именно за хомосексуалните си наклонности е наричан “Красивият”) и султанските благинки, се пречупва, става турска марионетка и смъртен враг на свободолюбивия си брат. Освен това Влад-старши обещава 500 влашки момчета за турската армия. Недоволният Хунияди нахлува във Влахия през 1442, сваля Дракул и го замества с Басараб ІІ от клана Денещи, а когато през есента на следващата година Дракул с турска помощ се връща и сваля на свой ред Басараб ІІ, той все пак постъпва благородно - не убива своя роднина.

Двамата братя Влад и Раду са много различни. Дори се твърди, че Раду е дете от друга жена на Влад ІІ. Ако това е вярно, няма защо да се учудваме, че отгледаният от мащеха Влад, попаднал сред свирепите турци, рано изгубил баща си, е станал суров; понякога - саркастичен; накратко - недоверчив и мрачен човек. А животът тепърва щял да му носи нови и нови горчиви изненади.

Отначало братята били приети добре в Одрин. В Турция Влад ще прекара цели 6 дълги години - от 1442 ( други посочват 1443) до 1448.  От 11 до 17-годишната си възраст. Годините на юношеството, на съзряването, на по-нататъшното образование.  Налагало се да ги пропусне. Още повече, че блюдата и теманетата скоро свършили. 1443 станала годината на І кръстоносен поход на Владислав ІІІ (1437-1444).

Братята били изпратени от Мурад ІІ в крепостта Егригьоз, в горите на Западна Анадола (Мала Азия).  Крепостта се намирала в бейлика Гермиян, западно от Кютахия. Днес все още съществува село със същото име в околностите на град Емет, в провинция Кютахия. (М. Калицин).

Прието е да се казва, че там се отнасяли с тях много зле.

Имало е защо Влад да намрази завоевателя с такава люта ненавист, имало е…

Днешната догма на политическата коректност удобно забравя причините за гнева и пъха в лицата ни само следствията, при това под ъгъл, който е удобен само на самата нея. Така е било вероятно и по времето на Дракула.

Влад-баща не искал да участва в походите на Владислав, дори се опитал да го разубеди в Никопол, запазила се е и фразата му, че “на лов султанът тръгва с повече войски от тези на кръстоносците”, а и е знаел какво може да сполети синовете му (ослепените синове на сърбина Бранкович били нагледно доказателство), но натискът на Унгария бил огромен. Хунияди изисквал той да спази клетвата си като член на Ордена на Дракона и унгарски васал, а папата настоял, след отказа на самия Дракул, да изпрати сина си Мирча…

Както и да постъпел Влад-старши, щял да загуби.

Историята го потвърдила.

Битката при Варна била катастрофа за християнския свят.

Нека да оставим историците да решават по чия вина е загубено сражението (безспорни са грешките на младия Владислав, лошата координация с флота на Де Ваврин), тук ще отбележим само, че тя би била триумф, ако венецианските банкери (Сара - жената на Иван Александър и майка на Иван Шишман, твърди се, била дъщеря точно на такъв банкер) не бяха превозили със своите кораби срещу 1 златен дукат на човек турските войски до Варна. Това преопределя съдбата на нашето Отечество за 5 века, а може би и за повече. Венецианският финансов елит, лихварски и банкерски, се оказва тогава решаващият враг на православните Балкани, както днес американо-английската финансова върхушка е враг на обикновения човек навсякъде по земята. Същият обикновен човек, към който изпитва симпатия Влад и който съхранява в паметта си владетеля на Румъния като храбър, справедлив и безкомпромисен. Дали защото Влад добре разбира лихварската природа, той, който добре знае латински и италиански, не поддържа връзки с Венеция? Така или иначе не е установена пряка връзка. Ако изключим епизода със закованите за шапките глави на италиански - генуезки, според Бехайм, тезата се поддържа от Флореску и Макнъли, (в друг вариант турски), посланици.  Факт е обаче, че дипломацията на Венеция на практика подкрепя Корвин - Кралят-слънце на Унгария, който прави всичко възможно, за да спре устрема на Влад, дискредитира го и изиграва фатална роля в живота му.

Нека да не гадаем дали Влад по някакъв начин участва в това сражение. Влашки военни подразделения се бият край Варна. 4000 конници и 2000 коли се присъединяват при Никопол към армията на Владислав. Води ги Мирча - син на Влад Дракул и по-голям брат на Влад. Така или иначе Влад-баща дава своя дял в християнските сили, тръгнали да освобождават България. По-късно, след разгрома на кръстоносния поход, поради турските репресии по места, във Влашко се прехвърлят 12 000 българи с покъщнината и домашните животни -  Влад-баща им отделя земя за преживяване. Въпреки всички по-сетнешни разногласия, власи помагат на генерала на Владислав - прочутия Янош Хунияди да се спаси от бойното поле.

А после избухват конфликти.

Стига се дотам, че на военния съвет Дракул и Мирча обвиняват директно Хунияди за поражението, той дори получава смъртна присъда, но не я изпълняват заради дотогавашните му заслуги и могъщите му покровители. Хунияди няма да го забрави  и Влад-баща и Мирча ще платят с живота си своята смелост.

Какъвто и да е бил натискът върху двамата заложници в Турция, Влад не се огъва. За съжаление, Раду приема исляма и става, както вече посочихме, султански любимец. Междата между двамата е изорана завинаги. А животът сам ще я превърне в кръвно съперничество: новият договор (1444), който сключва Влад-баща с Турция след варненската трагедия, не променя нищо - Турция си остава все така подозрителна, а Унгария се отдръпва напълно. Единственият резултат е, че съвзелият се Хунияди, вече регент на малолетния нов унгарски крал Владислав V Постум, нахлува във Влахия и чрез верните си боляри ликвидира Влад-баща и Мирча.

Око за две.

Годината е 1447, според някои - лятото на следващата…

Баща и син са погубени по заповед на Янош Хунияди. Мирча е ослепен и заровен жив, убит жестоко е и Влад Дракул. Изпълнители са търговищките боляри, същите, които по-късно ще се озоват на коловете на Дракула.

А за влашки владетел Хунияди поставя човек от враждебния клан Данещи - Владислав,  влязъл в историята като Владислав ІІ Данещи.

Разбира се, Мехмед ІІ не е могъл да остави Влахия в унгарски ръце. Той пуска нашия герой, който по това време е 17-годишен (октомври 1448), за да потегли от Одрин за Влахия с лека кавалерия и войски, оглавявани от Мустафа Хасан паша. Естествено, срещу уверенията, че се сдобива с васал. Как е преминала тази операция? Влад завзема трона на Влахия дали защото Владислав ІІ участва по това време в битката при Косово поле и войските в Търговище не оказват никаква съпротива или защото самият Владислав побягва при Хунияди? Управлението на Влад трае кратко - месец-два (октомври -ноември 1448). Владислав ІІ се завръща заедно с останките на унгарската армия (отново Хунияди!) и прогонва Дракула. Започват нови години на изгнание…

Като начало Влад спира за кратко в Турция, после се  установява в Молдова при Богдан ІІ, където се запознава с неговия син - бъдещия Стефан Велики (Щефан чел Маре). Някои историци сочат Богдан като брат на мащехата му (или майка му) и приятел на баща му. Тези години, от края на 1448 до възшествието му на престола през 1456  окончателно формират Влад като характер.  

Сигурно е едно: Влад ги прекарва в Молдова и Трансилвания. За периода декември 1448 - октомври 1451 е доказано, че Влад е в Молдова и участва в отбранителните военни действия на Молдова срещу Полша и че престоят му там е прекъснат от убийството на Богдан ІІ,  който бил премахнат от брат си Петър Арон. Дракула и Стефан бягат в Трансилвания. Но бдителният Хунияди е безкомпромисен - в писмо от ІІ. 1452 той съветва гражданите на Брашов да се освободят от нежеланите гости. Според една версия двамата се връщат в Молдова, където Влад живее още три години - до 1455. Според друга (и тя е като че ли по-разпространената) - тези четири години , от 1452 до 1455, той прекарва в Сибиу, на влашката граница. Но при всички случаи 1455  е вододелна - изследователите са убедени, че именно около това време се променя отношението на всесилния Хунияди към него: виждаме Влад в Трансилвания да възглавява граничните войски - “длъжност на неговия баща преди 20 години” (Артамонова). Казват, че Хунияди е впечатлен от широките познания на Влад за османците и от омразата му към новия султан Мехмед ІІ.

На Влад помага и това, че Хунияди вече е изстинал към управляващото си протеже във Влахия, пък и след падането на Константинопол на 29.5. 1453 г. в ръцете на османците, старият хитър войник явно чувства приближаването на отоманската сила и му е нужен силен и лоялен съюзник, дори и сам да е пратил в гроба близките му. Влад е представен (1455) на Ласло V като кандидат за влашкия трон  и оттук-нататък до смъртта си Хунияди - “Белият рицар на Унгария” - ще бъде на страната на Дракула. Но събитията бързат: на следващата година турците обсаждат Белград, унгарският кралски двор бяга панически във Виена, а Влад и Хунияди отблъскват ордите на Мехмед ІІ Фатих от белградските стени. Настъплението на османците на запад поне засега е преустановено. И голяма роля за това има Влад…

Преди разразилата се чума да повали Хунияди (8. 08. 1456) той завещава на Ласло V да утвърди на влашкия престол Дракула.  Като продължение на общата унгарско-влашка кампания срещу турците, още през лятото на 1456 Дракула с малък унгарски отряд прекосява Карпатите под отблясъците на появилата се Халеева комета, побеждава станалия турско протеже Владислав ІІ Данещи, убива го на 20 или 22.08.( други посочват дори 22.07), сяда на престола през август-септември 1456 (на 22.08.) и веднага полага клетва за вярност към Ласло V като унгарски васал (7.09.1456), на чиято коронация дори присъства.

Започва истинското управление на човека с “най-лошата репутация на света”, когото до този момент вихрите на историята са подмятали немилостиво и на когото е съдено да продължи борбата за спасението на своята родина, въпреки всички външни и вътрешни врагове и неблагодарността на човешкия род.

Сизиф  с камъка започва поредното изкачване на хълма.

Колцина от нас, в политически префинения ни, феминистичен и страхлив, но не по-малко брутален век, биха издържали всички негови дотогавашни изпитания? Само дотогавашните? За следващите му несгоди е излишно да си задаваме този въпрос - Бог ги е отредил само на най-силните.

3. 

Влад наследява една напълно рухнала страна. Хаосът цари в нея от смъртта на Мирчо Стария - 1418 г. Това е важно да се помни, когато се анализират всички негови следващи действия. Селското стопанство е унищожено, цари сепаратизъм, престъпността вилнее безнаказано, търговията е смазана.

Какво трябва да направи един народен водач в този случай?

Във всички времена и епохи действията са били аналогични.

Администраторът на интернет форума на прочутия съвременен кабалист Михаел Лайтман твърди, че съвестта била белег за хора с растителен тип мислене. Но  именно изострената съвест на Влад и любовта му към Отечеството са причините за радикалните му според съвременната дефиниция, но всъщност единствено правилните в подобна ситуация ходове. Още повече - те били законни.

Влад бил народен водач.

Бил идеалист.

Но и тактик.

Народният водач трябва на първо място да мисли за народа си.

Идеалистът върви неотклонно по пътя си на безсребърник и вярва в своята звезда.

Тактикът набелязва приоритетите, макиавелистки или открито се разправя с враговете на Родината си и търси съюзници за националната кауза.

За да се поддържа мита за Дракула като кръвожаден дивак се прилага най-често следната проста технология: най-напред се изброяват фактите от биографията му и едва след това, без връзка с конкретната историческа ситуация, се изреждат всички анекдоти, представящи го в неблагоприятна светлина. Така читателят не вижда логиката, последователността на събитията, и в съзнанието му се закрепва негативният исторически и психологически образ на Влад: рязал уши, варил глави, набивал на кол… Следователно - масов убиец и толкова.

Различните версии, буквално съпътстващи всеки момент от личната му биография, пък довършват останалото.

Системата за производство на културни митове е сработила безупречно.

За да избегнем подобен инфантилен подход, свойствен и за българското интернет пространство, нека проследим стъпка по стъпка действията на Влад веднага след неговото възцаряване.

През 1457 Влад подкрепя Стефан, наречен после Велики, да овладее молдовския престол. Благодарност за прекараните години, спазване на някогашната младежка клетва за взаимопомощ, осигуряване на съюзник…

През същата година (посочва се и 1459) премества столицата от Търговище в Букурещ. Той е създателят на румънската столица. Дворецът му “Куртя Домняска” е реставриран и от 1972 е музей.

Пак през 1457 на унгарския трон се качва синът на Хунияди - Матиаш Корвин и Влад също го подкрепя в сложните игри, съпътствали възшествието му. Съвсем скоро Корвин удобно ще го забрави.

Но Дракула е вярвал, че си осигурява съюзници за предстоящото дело.

Изследователката Елена Артамонова съобщава за този начален период на управлението му и други факти: строи нови църкви и манастири, укрепва старите - като този в Снагов, дарява земи и привилегии на манастирите (запазените документи го потвърждават), като в същото време не забравя и селячеството - седем съществуващи документа, подписани от него, доказват, че Влад дава имунитет от феодална зависимост на редица села. Логично е да се предположи, че тази икономическа оздравителна политика е всеобхватна и цели дълготрайното стабилизиране на държавата. Казвам всеобхватна, защото била реорганизирана и армията. Ядрото й, според някои историци, било съставено от т.нар. “вълци” от Молдова - изпратени му от Стефан, но по-достоверно е, че издигането в армията ставало вече не толкова по родов признак, колкото по собствени бойни заслуги.

Бил едва на 26. Други, преди или след него на влашкия трон, охотно са ставали турски марионетки, без особено да се кахърят за състоянието на Влахия.  А той тръгнал срещу течението…Както ще се окаже, сам.

Естествено, първите три години, от 1457 до 1460, Влад не се изправил срещу турците,  даже лично съпровождал данъка до Отоманската империя, но власи за еничари така и отказвал да даде. Легенда от района на Поенари дори свързва отказа му да дава деца за еничари от техния район с постепенното спиране на данъка от страна на владетеля и съответните контрамерки на Турция. Впрочем, предстояло му да реши дилемата за трансилванските колонисти. Същите, които ще създадат по-късно мрачния мит за свирепия садист и убиец. Конфликтът не можел да бъде избегнат.

Към собствения си народ Дракула бил един, към чуждоземните икономически и политически агресори, които работели често пъти ръка за ръка, бил различен - неумолим и суров. Но викащият по-високо, особено ако в негови ръце е и пресата, ще бъде чут по-надалеч и по-задълго.   

В Трансилвания, земята, където е роден Влад и която управлявал баща му, а после и той, (в Сибиу дори прекарва години на изгнание) чужденци започнали да се заселват от 13 век. Това били немци - саксонци и шваби, както и унгарци. Саксонските поселници-колонисти тук са наричани саси, саши. Пришълците били не само от Германия, но и от Нидерландия. Освен немци имало и унгарци, наричани тук секлери. Именно в секлер превръща Стокър своя герой Дракула, нарушавайки драстично и нелепо историческата истина. Все едно да напишеш роман за Франсоа Митеран и да го направиш чернокож. Изненадан ли си, читателю? А защо тогава холивудският Орфей е… негър?

Какви са били споменатите заселници, ще оставим да говорят историците:

Яна Дубинянская: Зад гърба на малка Влахия била богатата Трансилвания (Семиградско). Тя се характеризирала с бурно занаятчийство, със самоуправляващи се градове, основани от саксонците. Тези търговци били заинтересувани от мира с турските агресори… Те търгували с Турция и кроели планове да го свалят. А когато предприел санкции, напечатали памфлет, в който акцентът бил върху неговите завоевателни планове спрямо Унгария.

Според Мирча Михай те налагали високи цени и огромни проценти върху кредитите. Били банкери и  лихвари.

Румънските изследователи пък направо ги наричат меркантилни. Според тях саксонските трансилванци водели непоследователна политика, контролирали Влахия и молдовските пазари, в качеството си на “големите левантински посредници в търговията” търгували с влашки бижута, платове, бакалски стоки, изнасяли от Влахия във Виена и Германия селскостопански продукти и се ползвали с неограничени привилегии и права на мита и данъци. Когато Влад се опитал да ги ограничи, те започнали да подкрепят опозицията. Многократно им писал писма да не поддържат неговите конкуренти за трона като Дан ІІІ, който по-късно бил заловен по време на поход в Трансилвания и обезглавен, но това не дало желания резултат. В Трансилвания все така  намирали радушен прием болярите -заговорници и техните марионетки. Издал протекционистки търговски закони, които сашите упорито нарушавали. Всъщност вътрешните врагове (болярите) и външните врагове (търговците) били едно цяло, което постоянно си взаимодействало. Може би най-точно тази група е охарактеризирана в статия на Юрий Артемиев, където търговският елит на Семиградието е наречен икономически пирати и саботьори, търгуващи и с болярите във Влахия, и с турския окупатор. Три огромни паяка - паразити пиели кръвта на народа му.

И Влад решил да действа.

Първи изпитали гнева му трансилванските шмекери - хищните бизнес акули на Семиградието. Три военни операции - през 1457, 1459 и 1460 трябвало да ги усмирят и да регулират търговията. Историците спорят колко души е набил на кол Дракула. Наказанието, водещо корените си от древна Асирия и включено в местните саксонски закони на Трансилвания, било безпощадно. То имало най-вече смазващ ефект върху зрителите. А споровете около броя на осъдените саксонци и унгарци са епохални и нестихващи. Недоброжелателите на Дракула най-често споменават  датите 2. 04. 1459 (ден на св. Вартоломей), когато в Брашов уж били набити на кол над 20 000 търговци и боляри, и 24. 08. 1460, когато в гр. Амлас били набити на кол 30 000 жители на града, а после в Сибиу (подкрепящ неговия съперник Влад Монах)  - 10 000. За Амлас се говори и друго - не е имало набиване на кол за всички, а предимно използване на ножове и кавалерия. “Наряза ги като зеле” - изплаква фалшиво или не немски извор.

Други немски източници, отпечатани в Нюрнберг през 1499 и в Страсбург през 1500, съобщавайки за наказателната операция през 1459 в Брашов, предизвикана от отказа на местните търговци да плащат данъци, въпреки многобройните предупреждения, разпространяват мълвата за опожарен квартал, набиване на кол, варене на глави, дране на живи хора, сечене на крайници, докато Влад се храни необезпокояван. 

Стоп!

Нищо в тези  цифри и в интерпретацията на събитията не е наред. Неслучайно М. Михай отбелязва, че на нито един източник за Дракула не може да се вярва докрай. А в случая имаме наистина само един-единствен основен източник, “псевдокументален донос” по израза на Елена Артамонова, размножен в значителни за времето си тиражи, а информацията в него прелита още тогава от един източник в друг, набъбвайки със съмнително достоверни “факти”. Проф. Константин Резачевици пише, че този документ, автор на който вероятно е католическият свещеник от Черната църква в Брашов - немецът Йохан Рюдел, е в основата на легендата за трансилванските злодейства и оттам на мита за Дракула. Вероятно същият Рюдел е и автор на фалшифицираното писмо до султана от 7.11. 1462 г., за което ще стане дума по-късно. Всички произведения, най-ранни от които са стигналите до нас 13 немски брошури от периода 1488-1521,  според Артамонова, водят до този ръкописен,  анонимен документ от 1462 г., съставен от лице, близо до унгарския трон, по времето, когато крал Матияш Корвин арестува воеводата. Сериозните основания да се подложат на съмнение този и всички произтичащи от него извори са много, нека споменем само някои:

Дракула нарушава дотогавашното икономическо статукво, неблагоприятно за влашкия народ. Оплюванията, преувеличенията, клеветите в отговор са закономерни.

 Много от градовете, в които Влад  уж избива по 20-30 000 души наведнъж - градове, споменати в протодокумента, иначе изобилстващ с псевдоправдиви описания, просто не могат да бъдат локализирани от изследователите. Абсолютно никакви други източници от този период, както справедливо отбелязва Артамонова,  не споменават за такива масови, чудовищни убийства, станали в Трансилвания през 50-те години на 15 век. Ето защо някои историци считат, че документът, послужил като първооснова на всички останали четива от подобен род, разпространили се в Европа, са изфабрикувани по поръчка на унгарския крал, който по-късно се погрижил да не останат документални свидетелства за случая. Впрочем, Дракула, въпреки натиска, оказан му след ареста, не е съден, нито е осъден за така наречените си масови убийства. Два допълнителни аргумента в подкрепа на тезата за съмнителния произход на обвиненията може би изясняват картината: По време на военните си операции Дракула не прекъсва търговските си отношения с градовете Сибиу и Брашов - свидетелство за това е деловата преписка от този период. А и няма нито едно свидетелство преди този донос за масови убийства на цивилно население в Трансилвания по това време: говори се за убийство на десетки хиляди хора в продължение на няколко години, а не е намерено никакво отразяване на събитията нито в хрониките, нито в дипломатическите преписки… Към темата за набитите на кол трансилвански заселници ще се върнем пак. Тя има своето точно място в кампанията по дискредитирането на Влад. А някои от защитниците на Влад споменават други, не по-малко жестоки владетели, несдобили се с неговата репутация като френския Луи ХІ, неаполския Фердинанд, Чезаре Борджия в Италия, Свети Стефан Велики в Молдова… Ако не беше кампанията по неговото оклеветяване, съобразените с буквата на трансилванските закони наказания, не биха се запомнили така отчетливо в паметта на поколенията.

Според ранна румънска хроника, на Великден 1457 (според други -  23.04. 1459) трябва да отнесем и избиването на болярите - превратаджии, чиито действия довеждат до смъртта на Влад-старши и Мирча. Реставрираната през 1968-1972 г. крепост, разположена на входа на ждрелото на река Арджеш - Поенари се свързва с болярите-изменници, които я построили отново. В руините на Търговище, където се разиграва сцената, е запазена стълбата, от която Влад гледал наказанията. Търговищките боляри - на брой 500 - били наказани с набиване на кол. Румънски историци смятат тази цифра за крайно преувеличена, според тях става дума за 50 и дори за трийсетина изменници. Оцелелите Влад накарал да изминат пеша пътя до Поенари, на около 60 километра от Търговище и да се заемат с възстановяването на древната крепост, останала и до днес с името “замък на Дракула”, до село Арефу. Рей Портър пише лаконично: “Много от неговите актове на жестокост могат да се тълкуват като усилия за укрепване и модернизиране на централната власт за сметка на феодалните правомощия на благородниците и големите градове”.

Паралелно с ликвидирането на вътрешната опасност (тук можем да включим и разгрома на бунтовния болярин Албу Велики), между 1457-1459 (едни учени настояват за 1457, други - за 1459),  Влад бил принуден да вземе мерки и срещу престъпността. До Запада достигнал мелодраматичният разказ за избитите в църква “бедняци и нищи”, но историята вероятно е доста по-различна. В летописите се говори не за садистичен акт на освобождаване от аутсайдерите на обществото, а за поредната операция по прочистване на бандитизма в страната. В запалената църква Влад унищожил “лоши” хора и “вагабонти”, както дословно е записано в документите, а според румънски учени дори става дума за шпиони, проникнали на територията на Влахия, които явно са намерили известна подкрепа в отделни маргинални слоеве на обществото или са се подвизавали като престъпници. По-точно иде реч за агенти и шпиони, наети от унгарския крал Ладислав Постум (1453-1457), който поддържа Дан ІІІ - факт, отразен и в писмо на Дан от април 1459. Цифрата на тези “студенти”- “езици” е спомената като цели 300 души (?). Ако е така, виждаме една съвсем немалобройна група, появила се на територията на Влахия и реално застрашаваща сигурността на държавата. Доказано е, че трансилванските власти изпращат активни разузнавачи и шпиони във Влахия (вж. Urkundenbuch VII, 4054). Във всички случаи е неправилно да се предполага, че владетелят, посветил живота си на възхода на Влахия, би  посегнал на живота на  бедните си поданици, неуспели да съхранят имота и състоянието си през кървавите години на турска експанзия и междуособни борби. Още повече, че го чакала борба с Турция, в която без съдействието на народа си, (а той смятал да я води безкомпромисно) не би могъл да се надява на нищо.  ”Сред румънските селяни - пише Рей Портър - Дракула е запомнен като князът, който защитавал своите хора от чужденци, независимо дали тези чужденци са турските нашественици или немските търговци… А централната част на вербалната традиция ожесточено настоява на неговата честност “.  При това положение може ли да вярваме, че Влад би убивал старци, бедни, болни, инвалиди от собствения му народ? В това не би имало никаква честност, да не говорим за държавническа целесъобразност, която, както виждаме, диктувала постъпките му на всяка крачка. Съвсем не е изключено да става дума именно за немски шпиони.

През 1985 г. писателят Адриан Панеску  отбелязва, че романът на Стокър и филмите за Дракула са  “поредната страница от мощната политическа порнография, насочена срещу нас от враговете ни”. Но що е то предателство, Влад ще види тепърва.

Сумата от 10 000 златни дуката, които той дотогава изплащал на турците, била прекратена. Междувременно, откакто Влад заемал престола, Османската империя продължила  неумолимо своята експанзия - след падането на Константинопол са покорени Атина (1456), Сърбия (1459), Пелопонеското деспотство (1460), Трапезундската империя (1461). Било на ред окончателното покоряване на Босна (1463), Албания (1468), Черна гора (1499). Така че съвсем закономерно през 50-те години на века се заговорило за нов кръстоносен поход, в който на Матияш Корвин била отредена важна роля, а папата и Венеция го снабдили с пари.

През 1459 година Влад спрял плащанията на султана, а около 1460 година сключил нов алианс с Корвин. Научилият за договора Мехмед ІІ Фатих (1451-1481) реагирал. През същата 1460 той поискал изплащане на данъка. Плащания не последвали. Тогава, под предлог все по-честите локални свади по границата, Мехмед предложил да се проведат преговори в южната крепост Джурджиу (Гюргево). Подозирайки клопка, Влад отклонил предложението и поискал да се срещнат на неутрална територия. Турците приели и през зимата на 1461 г. 4 000 отряд начело с Юнус бей (санджакбей на Силистра) и Хамза бей (санджакбей на Никопол) поел към Влахия. Тръгнал към границата и Влад със стадо овце, 50 младежи (част от бъдещия данък) и с личната си гвардия. Сам той ще напише по-късно до Матияш, че по пътя към границата научил за плановете на османлиите да го заловят.  И станало така, че Влад изклал стануващите край Дунав турци, които възнамерявали да го пленят и отведат в Стамбул, а  първенците избил. После, докато султанът не знаел нищо за събитието (не се изплъзнал нито един турски войник!), предприел мащабна и тотална офанзива по прочистване на окупатора от двете страни на Дунав - от устието на реката до град Зимница.

Тази операция влязла в историята като “зимния поход от 1461-1462″. Блицкригът имал за цел отвоюване на завладените от турците стратегически важни крепости по Дунав. Моментът бил подходящ: Мехмед ІІ бил зает със завладяването на Гърция. Но наред с унищожаването на живата сила на противника и деморализирането на турците, “светкавичната война” си поставяла и други цели: Влад ликвидирал източниците на опасност в лицето на постоянно нападащите Влахия пригранични бейове; преселил във Влахия православните български селяни, за да ги защити, и най-вече очистил на практика огромна част от окупирана България, като лишил турците по такъв начин и от продоволствени бази - сигурна опора на завоевателя в започващия (както мислел Влад) антиосмански кръстоносен поход на Запада срещу турците. Положително той е знаел, че такъв поход предстои и е бил нещо като негов авангард. Разчистил бъдещия подсигуряващ тил на турците, Дракула написал писмо от Джурджиу (на латински език) до Матияш - на 11. 02. 1462 , в което освен подробното изложение  на събитията,  го призовавал по един деликатен, но и настоятелен начин  да изпълни съюзническия си дълг. Това писмо е истински зов за помощ, детайлното изброяване броя на убитите трябвало да подчертае не садистични наклонности, а безрезервната отдаденост на Влад на предстоящото дело.

Във връзка с похода, обективно погледнато, той се сражава и за свободата на България - има доказателства, че военната му операция е свързана с пребиваване в Бъдин (Видин), Никопол, Русе и Свищов, където побил на кол турците от военния гарнизон в крепостта Калето. Независимо как ще изтълкуваме действията му днес, Дракула ликвидира наред с турските войници и цивилното население, дошло със завоевателя - турци и албанци. Изследователи като Михай изрично подчертават, че албанските ислямизирани колонисти се превръщат с времето в мина със закъснител в християнските територии, където са разселени - дали Влад е предвиждал това, можем само да гадаем. Факт е обаче, че той унищожава всички, сътрудничещи на окупатора, - все едно какъв е етническият им произход: турци, албанци или българи.

Следващите стъпки на турците показали, че Влад наистина добре познава тяхната психология: изпратеният през пролетта на 1462 наказателен корпус, начело с великия везир Махмуд паша допуснал редица грешки, които Влад очаквал и от които се възползвал успешно. Махмуд, ще не ще, трябвало да остави  войници в отново отвоюваните от Влад крепости - 12 000 души: така силата му намаляла почти наполовина - той водел със себе си 30 000 войска. Другата част преминала Дунав и по обичая си, известен и на Влад, се разпиляла да граби влашките села. Той не ги нападнал тогава, а когато се връщали, натоварени с плячка от роби и добитък и маневрирането било трудно. Трихилядната лична гвардия на владетеля ликвидирала 10 000 османлии, а останалите все пак успели да се спасят. Поражението на турците било пълно.

За султан Мехмед това преляло чашата. През лятото на 1462 година 250 000 (броят й според различните историци варира от 90 000 до спомената цифра) армия под личното му ръководство поела към непокорното княжество. Половината от турците напредвала по суша през България, а другата половина плавали по река Дунав. Сухопътната част напредвала към Дракула от юг, а тази - по Дунав, трябвало да я снабдява с провизии и да се опита да хване владетеля в “клещи” от север.

Така започнала войната, която щяла да превърне Влад в легенда за своя народ, но и да донесе безвременното му слизане от политическата сцена…

(следва продължение)