Ростислав Братун

превод: Иван Давидков

І.

Казват,
че цветен сън
човек вижда веднъж в живота.
Аз не вярвам.
При мен идва
сън такъв
всеки път, щом си спомня
България.

ІІ.

Созопол,
виолетов сън на България!
Ти идваш при мен
като ехо от първата среща,
ти удряш подобно вълна
в брега на реалното -
и твоята следа
е следа от нозе на рибарка
върху пясъка -
ту явна, ту скрита,
ту отмита.
Вечна диря на боси нозе…
А блясъка
на твоите вълни, Созопол,
се превръща
във блясък на мисли.

Твоето име
е пристанище на аргонавти
по пътя
към златното руно,
Созопол,
виолетов сън на България!