АГИОС ГЕОРГИОС

Димчо Тонев

Изпълзели от бетонните си бункери -
гущери след дълга зима,
пълнеше душите ни пространството -
водата толкова необозрима.
А слънцето от палмите се раждаше
с цвета на сънни бугенвилии,
брега с морето се погаждаше -
небе изпълнено с вода
със сол и неми риби …
След нощите безсънни беше тихо
и сякаш къщите - необитаеми ,
понякога пред дворчетата подредени
метла въртеше някоя гъркиня.
А улиците бяха чисти
и потни от росата,
когато си на този остров
навред посреща те водата.
И край вековните маслини
минава селянка с вързоп в ръката,
тя поздравява с „калимера”
ранобудниците единични.
Морето Йонийско събужда се лилаво,
ултрамаринено - обядва,
теменужено - вечер заспива -
рибите гушнало в скута …

28 декември 2011