ИЗ „СВРЪХБАГАЖ: НОСТАЛГИЯ” ІV

Димитрина Равалиева

СТРЕЛЕЦ НА МАГИСТРАЛАТА

За Делауеър, Охайо, спокойствието беше навик. Да се живее безметежно бе обичайно като неделния звън от камбаните на “Света Мери” и безплатната преса в единственото кафене “Дъ Мийн Бийн”. Колата на шерифа, а и самият шериф, ми изглеждаха като разточителство. Малките мащаби на града определяха и малките мащаби на престъпността - дребни кражби, хулиганство… Провинили се ученици, за които се твърдеше, че “си имат работа със съда”, носеха на глезена си гривни с чип, така че полицията да ги държи под око. Вместо да крият гривните, момчетата носеха бермуди в лют студ, за да ги демонстрират.
Един от учениците ми мистериозно изчезна за няколко седмици.
- Много тежко ли е заболяването? - веднъж попитах, докато внасях отсъствията. Никой не отговори. Огледах класа въпросително.
- Той е в затвора - разясниха ми с явна досада. Завръщането от затвора в класната стая беше всичко друго, но не и това, което очаквах - посрещнаха го като герой.
Иначе нищо не смущаваше блатната вода на ежедневието. Страхът, който бях внесла, сякаш с багажа си от България, постепенно се изличи. От страна, в която властва открит бандитизъм, бях попаднала на островче на спокойствието.
Един ден в новините на столичния канал се появи информация за стрелец на магистралата. Някой беше надупчил с куршуми движеща се кола. Жертви нямаше. Над магистралата кръжаха хеликоптери. Полицията сновеше денонощно. Монтираха камери. На следващия ден друга кола стана на решето. Пак без жертви. В безпроблемния ни живот магистралният стрелец, както го нарекоха медиите, бързо стана основна тема за разговори.
Стрелецът изпрати доста коли на ремонт и по чудо не причини катастрофа. Влезе в новините на всички телевизии, дори стана прицел на вицове, приписваха му работа в западнал сервиз, който плаче за клиентела. Серийните убийци са доста голям процент от престъпниците в САЩ и хората се питаха - дали само ще троши коли или целта е да убие?
Един ден той наистина уби. Загина жена на средна възраст. Хората предпочитаха да използват обиколни маршрути. Стрелецът също се премести. По новините предадоха, че след убийството взел на мушка друг главен път.
- Не пътувай, докато го хванат - съветваха ме по телефона познати от други щати.
Често ми се налагаше да летя, така че се осланях на българската поговорка, че ако ми е съдено да се удавя, няма да се обеся.
В новините рисуваха психологическия портрет на убиеца, а според него той си беше луд за връзване. Накрая изтипосаха и снимката му, обявиха награда… и той офейка. В голяма страна не е трудно да се загубиш като игла в купа сено. Стрелецът, обаче, имаше слава на телевизионна звезда и някой го разпозна в Лас Вегас. Беше около трийсетте, с вид на нещастен безумец.
Когато в квартала се разминавах с шерифа, казвах “Хай” с повече уважение от когато и да било преди.
Централен Охайо загуби статута си на медийна сензация. Ако не беше загинал човек, почти щяхме да изпитваме носталгия по оживлението преди всяко пътуване. Все едно бяхме играли на руска рулетка.
В бедните квартали на Кълъмбъс имаше престрелки между банди, горяха заведения, предаваха за жертви.
- Аз обичам дъха на провинция - казах на Върджиния.
- И аз. Но провинцията си отива от този град. Аз съм родена тук, а по улиците срещам хора, които не познавам.